Бюстът на Николае Бълческу е открит през 1957 година.

На 29 юни 1819 година се ражда в Букурещ Николае Бълческу, син на питар Барбу син Петре капитана и и на Зинка Бълческу. Учи в Колеж Св. Сава, и има за учители Флорин Ааарон и Хелиаде Ръдулеску; портретът на Бълческу в младежките му години го прави Йон Гика в едно от Писмата си.

През 1840 заедно с Болиак и Ефтимие Мургу, участва в конспираията на Д.Филипеску, но тя се проваля, следва задържане в манастира Мърджинен, където си разваля здравето.

През 1843 година, Николае Бълческу, заедно с Йон Гика и с Кристиан Тел основава тайното дружество Братство, което имало за цел подготовка на революционното движение от 1848 година.

През 1844 се появява в Благоденствие, списанието на Когълничану и на Александри, първото историческо писание, Силата на армията и военното изкуство от основаването на Княжество Валахия и до днес, който Йорга счита „прекрасен исторически том, който няма да стои зле дори и под писалката на днешен историк“. В Благоденствие се появява изследването на Бълчску Коментари върху битката в равнината Ригъй или Кошово.

Под грижата на Бълческу и на Лауриан се появява първият том от Хрониката на Цара Ромъняска.

През  1846 Н.Бълческу започва редакция на основната си  творба , Румънците под управлението на Михай Войевод Витязул.

В периода юни-септември 1848 Николае Бълческу е начело на революционното движение в Цара Ромъняска; то е победено, Бълческу е изпратен в изгнание в Париж; след това, влошавайки се болестта на дробовете му, се установява за кратки периоди от време в различни места във Франция и Италия.

Пак в Париж, под ръководството на Бълческу и на други изгнаници, се появява Бъдеща Румъния, в един единствен брой; тук са публикувани няколко важни творби на румънската литература Песента ан Румъния, от Алеку Русо (френска версия), Ходът на революцията в историята на румънците, от Николае Бълческу и На една преминаваща птичка, от Д. Болинтиняну. В следствие, през 1851 година, се учредява в Париж, под ръководството на Бълческу, Румънска младеж  , политическо и културно общество на младежта; измежду тях Ал. И. Одобеску, страстен почитател на Бълческу.

Умира в Палермо, но не е погребан в гроба на бедните, както се пише, а е транспортиран в манастира ан Капуцините, специализиран в мумифицирането. Мумията му може да се види и днес в галерията на същия манастир, с бележката: „Николае Бълческу, министър-председател на Валахия“.