Енорийският музей „Ешелница” е създаден в периода 1990-1996 г., благодарение на енорийския свещеник Север Негреску и на дарители.

Съдържа съкровища от изключителна стойност от пределите на бившите села и църкви, разположени по протежението на Дунавското дефиле: Тисовица, Плавесевица и Оградена, погълнати от водите, както и на разселените Дубова и Ешелница, с изграждането на водноелектрическата и навигационна система Железни врата 1.

От колекцията от икони две се отличават с появата на река Дунав в рамка. Единствена и със силна символика е иконата на Богородица с младенеца, облечеа в румънска риза (ие) и носеща в дясната си ръка цветя лилия. Иконата идва от църквата в Оградена и е датирана в първата половина на XVIII век. Втората е изработена в златна нишка на гоблен и изобразява Христос Спасителя, в чиито крака се виждат река Дунав и лодка с рибари.

От стария манастир „Мракония” се пазят царските двери и свещник.

Филигранни книги, миниатюрни ръкописи, миниатюри, сребърни чаши, писания, дакийска лампа и други предмети, заредени със старост и духа на водата, са вдъхновили свещеникика куратор да ги събира и да ги преподреди под името „Музей на водата.“

Енорийският музей пази важно свидетелство за живота на йерарха Йосиф Траян Бъдеску, епископ на Карансебеш, първият епископ на Банат, чиято дейност е останала в съзнанието на всички като ползотворна и трайна както духовно, така и административно. Епископът е завещал да бъде погребан в селото, където е израснал, Ешелнца, и където баща му е служил като свещеник в продължение на 50 години.

Първото документално удостоверяване на Ешелница е с дата 25 февруари 1484 г. в акт, с който Матей Корвин дарява на Якоб Гърлищяну няколко имота, включително и този от Ешелница. Населеното място  Ешелница, сравнително ново като селище, е преродено след преместванията от периода 1976-1982 г. В новия си състав прегрупира изцяло населението на Оградена и частично населението, преместено от други населени места.

Днешната селска община Ешелница, благодарение на преместванията на жителите от старата Ешелница и Орадя, след построяването на язовира Железни врата I, се намира в депресията, образувана от долината на река Ешелница, граничеща с хълмове, продължавайки на юг до залива, образуван от сливането на Ешелница с Дунав и достигайки на запад до Малките котли – района на Мракония