Градът на слънцето. Така наречали местните бивши жители църквата и средновековни тухлени дворове, издигнати в Тътъръщии де Сус, местност, документирана през 1538 година. Историческият паметник е наречен Руините на Съдилищата на Бълъчяну, съгласно името на семейството на собствениците на земята, на което традицията приписва издигането на внушителната институция, от началото на 1777 година. През 1798 година, в параклиса на двора, Зоица Бълъчяну погребва Ангелаке Амирас от Еносу, съпруга си, за да може, през 1817 година, в момент на слабост, да даде същия имот на Щефан Белу. Но той го оставя да се срине. В същото време, земетресенията, кражбите и деградацията трансформират Градът на слънцето, мястото, което е постоянно окъпано в светлината на астралния ден и на поучителния ден на Твореца, в пустинята. Стените на двора се разпадат постепенно, историята се унищожава, плевелите и боклука са погребали града, превръщайки го в място, наречено от местните жители „Стената“. Тук през 2009 година, след два века забрава в дивото, с благословението на Негово Високопреосвещенство Галактион, Епископа на Александрия и Телеорман, е била поставена основата на сегашния манастир.
Църквата, записана в правоъгълен план, с полукръгла апсида на олтара отвътре и многоъгълна отвън, с отворено преддверие, вероятно е нямала камбанария. Вътре, между наоса и пронаоса, се намира редица от твърди колони. Входът към църквата е през масивна дървена врата, оборудвана с греда за вътрешна барикада.
Манастирът Света Екатерина е бил основан през 2009 година, в близост до руините на укрепения комплекс, сформиран от къщите на болярското семейство Бълъчяну и църква от 1798 година. Заедно със светия мъченик, манастирът има и втори храм, Преображенски. В тази общност има днес пет монахини, заедно с техния изповедник, монахът Серафим Добрин.
Света Великомъченица Екатерина е живяла по времето на император Максимилиан, около 304 година. Родена в град Александрия, семейството на принц Конста, младата жена е била много красива. От най-ранна възраст, тя е започнала да се занимава с гръцки и латински език, изучавайки почти всички велики философи и поети на древния свят.
След като опознава Христос, младата жена посвещава живота си на Него, като живее в целомъдрие и молитва, нещо, което не се харесва дори и на родителите ѝ. За това, императорите Максимилиан и Максентие, са уловили Светицата и я подлагат на безкрайно мъчение. Чрез Божията благодат и мъдростта ѝ, светицата връща към вяра над сто и петдесет оратори, заедно с много други езичници. Накрая, светата мъченица е обезглавена, като по този начин взема неувяхващата корона.
