Светия Архиепископ на Томис – Теодосий, научавайки факта, че в Капидава е имало епископия, която датира поне от началото на VI век, решава да основе тук, в Капидава, манастир за монахини с обществен живот. Така, манастирът е основан през 2007 година и е в продължаващ растеж и развитие.
Небесните пазители на манастира Капидава са Свети мъченици Епиктет и Астион, чиито свети мощи, датиращи от последните десетилетия на III век са открити в руините на град Халмирис в област Тулча, в близост до дунавския ръкав Свети Георги, където двамата мъченици умират за Христос и Евангелието Му. Свети мъченици Епиктет и Астион се празнуват на 8 юли, тази дата е и храмов празник на манастира в Капидава.
Общите данни за светите мъченици Епиктет и Астион пказват, оче произхождат от Мала Азия, от малък град във Фригия, провинция в западната част на полуострова, близо до брега на Егейско море. Заради преследванията, диктувани от император Диоклециан (284 – 305 сл.Хр.), около 290 година сл. Хр. Свети Свети Епиктет и Астион, напускат родината си; качват се на кораб и се отправят подобно на други калугери мисионери от Кападокия към Малка Скития. Стигат в манастир в град Халмирис в устието на Дунав. Тук, двамата монаси, продължават да разпространяват ученията от Светото Евангелие и да приобщават към християнството много от жителите на града.
Страданията на Светците Епиктет и Астион са били между 298 и 303 година. Латронианус, управителят на град Халмирис, бил информиран за чудесата на Светците, които предизвиквали масови приобщавания към християнството, факт, който противоречал на служенето на идолите. Например, Астион се помолил за един полумъртъв човек, паднал от голяма височина, който се съвзел. Този човек би могъл да бъде даже един от работниците, които правили римския лагер, съществуващ по онова време.
Виждайки силата на вярата им, управителят Латронианус заповядва на Виджилантиус, един от съдиите, двамата монаси да бъдат обезглавени. Въпреки че още не била издадена заповед за общо преследване на християните (първата е издадена на 24 февр. 303 година), а само на тези в армията, Латронианус заповядва измъчването и след това обезглавяването на Светите Епиктет и Астион, преди 303 година. За сметка на това, Виджилантиус, който се обръща към християнството, не страдал и е възможно точно той да е заместил Мъченическия акт на Светците, който се е четял след това на местната християнска общност, във връзка със служенето на вярата, за помненето на Светиите и обнадеждаването на християните. Виджилантиус бил местен жител от Халмирис, римски магистрат, съдия, и един от първите изследователи на Светците. Чувайки изповедта на двамата Светци пред Латронианус, им говорил и той, впечатлен, три дни. Така на четвъртия ден, Виджилантиус извикал на всеослушание: „Аз съм християнин, о, тиранине Латронианус! Да се изпълни чрез мен волята на Господ!,След което, отивайки при Свети Свети Епиктет и Астион от затвора, се покръстил с цялата му къща.
Свети Свети Епиктет и Астион са първите християнски мъченици по нашите земи, а до 313 година, когато престават християнските гонения, се прибавят и други мъченици в добруджанските градове, каквито са: Никулицел, Аксиополис, Дуросторум.
