Издигната е през 1976 година в памет на Влад Цепеш.

Влад Цепеш е роден в град Сигишоара от Воеводство Трансилвания, и е син на Влад Дракул и на знатна дама от Трансилвания.

Женил се е три пъти: първо със знатна дама от Трансилвания – Княжна Батори, слет това с  Жустина Силаги и след това с Илона Нелипич, братовчедка на Матей Корвин.

Имал е пет деца, четири момчета и едно момиче: Раду и Влад от първия брак, Михаил и Михня чел Ръу (Михня Злия) от втория и  Залеска от третия брак.

По време на неговото управление, Цара Ромъняска получава временно своята независимост пред Османската империя.

През 1453 година, остатъците от Византийската империя са покорени от османците, които постигнали по този начин контрола над Константинопол (днешен Истанбул) и заплашвали Европа.

Османската империя господства над голяма част от Балканите (териториите на днешните държави Сърбия, частияно Унгария частично Румъния, България, Албания и Гърция), разпростирането към запад се спира на портите на Виена, чиято обсада се проваля.

В този исторически контекст, Влад Цепеш се бие да защити управлението и държавата си, използвайки срещу неприятелите специфични за епохата методи за разубеждаване , част от които били и екзекуциите и мъченията с поучителен и сплашващ характер.

Влад Цепеш скоро става прочут заради бруталните си методи за наказание. Според злословещите саксонци от Трансилвания, той е заповядвал често  на осъдените да им бъде одирана кожата, да бъдат сварявани, обезглавявани, ослепявани, удушавани, обесвани, изгаряни, изпържвани, накълцвани, приковавани с прони, погребвани живи и др. Също така, е карал да отрязват носа на жертвите, ушите, половите органи и езика. Но любимото изтезание било побиването на кол, от където идва прякора му Цепеш, който побива на кол. Тази форма на екзекуция я използвал през 1457, 1459 и 1460 година срещу трансилванските търговци, които не спазвали неговите търговски закони. Набезите, които правил срещу саксонците от Трансилвания били в същото време и действия на протекционизъм, имащи за цел да насъчат търговските дейности в Цара Ромъняска. Нещо повече, в този период било нещо обичайно претендентите за трона на Цара Ромъняска да намират подкрепа в Трансилвания, където чакали подходящия за действие момент.

Убит е в края на месец декември 1476 година. Тялото му е обезглавено, а главата му е изпратена на султана, който я слага на кол, като доказателство за триумфа над Влад Цепеш. Има хипотеза, че „Дръкуля” ,е погребан в Манастира Снагов, на остров близо до Букурещ. Скорошните изследвания показват, че  „гробът“ на Цепеш от манастира съдържа само няколко конски кости, датиращи от неолита, а не истинските останки на влашкия владетел. Според мнението на известния историк Константин Резакевич, гробът му е на мястото на манастира Комана, на който войводата е бил основател.