Статуята е създадена през 1958 година от Борис Караджа и е изработена от бронз.
Борис Караджа (р. 11/24 януари 1906, Балчик, България – ум. 8 август 1982, Букурещ) е румънски скулптор, член кореспондент на Румънската академия от 1955 година.
Като млад е бил лодкар в Балчик. След Първата световна война, между 1924 и 1925 година, взима лекции по чертане с Храндт Авакиан. Една година по-късно, подпомогнат от скулпорката Зое Бъйкояну, се записва в Школата по изящни изкуства в Букурещ, където преподаватели са му Фредерик Сторк и Оскар Хан.
Перфекционира обучението си с Димитрие Пачуря, работейки две години в ателието на маестрото, след което, през 1932 година печли стипендия Пачуря.
В един момент, поради липса на материални източници, Борис Караджа иска да напусне школата.
Оскар Хан му помага да си вземе изпитите за две години в една и така Караджа успява да завърши обучението си.
Добруджа присъства в неговите творби: „Добруджански танц“, „Рибари“ или „Жена с кобилица“, а връзката му с кралското семейство, която имал чрез Зое, се засилва когато родният Балчик става духовна къща на кралица Мария. При новия режим, скулпторът Борис Караджа е обхвант от екзистенциална паника и прави жест, чрез който се заличава като артист на една епоха, наистина златна за Румъния: разрушава творбите си, направени в годините преди комунизма.
Желаейки силно да преживее радикалната промяна в обществото, поне на нивото, на което бил свикнал, Караджа се захваща за работа с плам, достоен за комунистическите строежи. Прави скулптури и възхвалява трудовите хора, съветски войници, народни бойци.
Трудовете му изобразяват лика на червения обществен ред, по фасадата на Румънската опера в Букурещ, в паркове (статуята на Ленин в Букурещ и Паметника на победата в Констанца), на скалата в Констанца (Дискохвъргачът), в центъра на големите градове – Паметника на съветския войник в Яш и др. Пламенността му му донася оценката на комунистическите ръководители, които го придвижват в академическата кариера, първо като професот в Института по пластични изкуства Николае Григореску в Букурещ (1949-1974), после като председател на Съюза на пластичните артисти (1951-1957). През 1955 година става член кореспондент на Румънската академия, а през 1962 година е избран за председател на Съвета по пластични изкуства в Държавния комитет за култура и изкуство. Защитен от привилегиите на режима, Борис Караджа умира в Букурещ, на 76-годишна възраст, на 8 август 1982 година. Познава славата в изцяло различна епоха, но барелефите му по комунистическите сгради се загубват, покрити с липсата на уважение към миналото. Безразличието, което посажда в общественото поведение, точно режимът, който го прехваля, скулпторът, роденв Балчик на румънската бохемия.
