Паметникът на героите от войната за независимост е разположен на еспланадата при Дома на културата и е издигнат на една голяма площадка (60x60m), с мраморни бордюри.
Бронзовата статуйна група представлява един пехотен войник и един офицер с флаг в ръка и със сабя в другата ръка, призовавайки войника да се бори. На върха на основата с правоъгълна форма са гравирани имената на местностите: Плева, Гривица, Рахова и Смърдан.
Паметникът е опера на скулптора Мариус Бутунойу и е бил поставен тук през 1985 година.
Румънската Война за Независимост е името, използвано в румънската историография за учстието на Обединените княжества в Руско-турската война през годините 1877 – 1878г. След тази война, Румъния е придобила независимост пред Османската империя по силата на Договора за мир между Руската империя и Османската империя, който е бил подписан в Сан Стефано на 3 март 1878г.
На конференцията на мира в Берлин през 1878г. е било решено Русия да признае независимостта на Румъния, да отстъпи териториите от Добруджа и делтата на река Дунав, включително и пристанището Констанца, а и малкия остров на Змиите. В замяна, Русия взема окръзите в южната част на Бесарабия (Кахул, Исмаил, Болград), които са влезли отново в територията на Молдова след Кримската война с Договора от Париж през 1856г. Княз Карол I е бил дълбоко недоволен от неблагоприятния преврат на преговорите.
Ото фон Бисмарк успява да убеди княза да приеме това споразумение, което предлага нови възможности на Румъния от икономическа гледна точка, благодарение на достъпа до Черно море и контрола на трафика по река Дунав
Мариус Бутунойу (роден на 22 октомври 1919г., Тутракан – починал на 23 юни 1999г.) е бил румънски скулптор.
Той става офицер в гениалното оръжие и имайки, след гимназията, специалност майстор скулптор, е бил началник на Студиото по изящни изкуства на Армията до преминаването в резерв, през 1977г.
Автор е на над 30 паметници от бронз, мрамор и камък. Той е бил ангажиран и вдъхновен главно от исторически личности (Буребиста, Дечебал, Траян, Басараб I, Мирча Стари, Богдан I, Влад Цепеш, Щефан Велики, Йоан Грозни, Михай Витязул, Кантемир, Александър Суворов, Александру Йоан Куза и т.н.).
Някои паметници, направени от него през 1961г. и посветени на румънския войник са били разположени включително в Унгария, в градовете, освободени от румънската армия през Втората световна война (Мишколц, Nyíregyháza и Хайдубьосьормен), но най-известен е Паметникът на Героите на родината, направен през 1956-1957г. заедно със Зое Бъйчояну, Йон Дъмъчану и т.н.. Йонеску е поставен пред Националния университет на отбраната в Букурещ.
