Геложкият резерват Добруджанските клисури (Резервата Recifii Jurasici Cheia) е с обща площ 10929 ха.
Варовиците са част от първия цикъл на отлагане (с карбонатни отлагания, от юрския период) и са с органичен произход, резултат най-вече от скелетите на кораловите рифове, които населявали тропическите морета от преди 205-135 милиона години, датирайки от времето на море Тетида. Разположени са трансгресивно и неправилно над основата на зелените докамбрийски шисти. От гледна точка на палеонтологията, варовиците в района на Добруджанските клисури са дом на най-голямата изкопаема точка с мезоюрска фауна от целия синклинал на Касимчя. Обектът е важен не само заради георморфологичните, палеонтоложките, ботаническите и пейзажните характеристики, а и заради елементите на фауната. Много добре представени са видовете влечуги, птици и прилепи, като Mustela eversmanni (пор), Elaphe sauromates (пъстър смок), Testudo graeca (шипобедрена костенурка), ксерофилни видове – на които им харесва сушата, скалисти райони и, които най-вероятно не биха се адаптирали към промените в околната среда. Варовиците на клисурите са останки от атоли, което оправдава полукръглата форма на стените. Стените са ориентирани изток/запад и не са високи повече от 40м. Варовиковите плата със странни форми, удряни от преминаването на водата, които граничат от едната и от другата страна на пътя. Заедно с природната красота, зоната е осеяна и с многобройни археологически останки, особено откритите в пещерите по протежението на Добруджанските клисури – останки от инструменти, лов и дори костни следи от времето на хора, които са населявали тази зона в праисторическата епоха.
По цялото протежение на Добруджанските клисури се срещат многобройни прекрасни природни забележителност, като стръмни склонове, канавки или пещери, издълбани във варовик: Пещерата При Адам, Пещерата на прилепите, Пещерата на бабата, Пещерата Касиан или Пещерата Булка. Зоната се пресича и от малка рекичка, която се влива в река Касимчя. Пещерата При Адам е една от най-важните пещери в Добруджанските клисури, бидейки разположена на надморска височина почти 65 м и разпростирайки се на дължина от около 100 м. Тук са открити, след палеонтоложки изследвания, много вкаменелости, които изглежда, че произхождат от видове като пещерна хиена, пещерна мечка, елен, мамут, див кон, бизон и дори от хомо сапиенс от горния палеолит. Друга важна пещера е и Пещерата на прилепите, известна и под името Устата на Добруджа, чиито вътрешни галерии се простират на около 650 м дължина. И тук са открити животински вкаменелости, но и човешки, които изглежда да са от долния палеолит и дори от неолита.