Статуята на Михай Еминеску е открита през 2000 година, под ръководството на Драгу Николае, кмет на град Кълъраш.
Михай Еминеску (роден Михаил Еминович; роден на 15 януари 1850, Ботошан – починал на 15 юни 1889, Букурещ) е румънски поет, писател и журналист, считан от румънските читатели и от румънската критика след смъртта му, най-важният поетичен глас в румънската литература.
Възприемчив към европейския романтизъм от XVIII и XIX век, приема западната поетична визия, творчеството му принадлежи към относително късен литературен романтизъм . В момента, в който Михай Еминеску подхваща традиционните теми на Европейския романтизъм, вкусът към миналото и страстта към националната история, на която искал да построи пантеон от войводи, регресивната носталгия към детството, меланхолията и депресивните състояния, връщането към природата и др., европейската поезия открива парадигмата на модернизма, чрез Шарл Бодлер или Стефан Маларме, например.
Поетът е имал добро философско обучение, поетичните му творби са повлияни от големите философски системи от неговата епоха, от античната философия, от Хераклит до Платон, от големите мисловни системи на романтизма, от теориите на Артур Шопенхауер, Имануел Кант (впрочем Емунеску работи определено време по превода на неговия трактат Критика на чистия разум, по становището на Титу Майореску, този, който иска да вземе докторат по философия на Кант, в Берлинския университет, незавършен план в крайна сметка) и от теориите на Хегел.
Основният идеологически корен на неговата икономическа или политическа мисъл, бил консервативен; чрез публикуваните му статии, най-вече в периода, в който работи във Време успява да обезпокои някои важни лидери от тази голяма партия, които лансират девиза, известен за епохата, „Я спрете го вече този Еминеску!”. Публицистиката на Еминеску предлага на читателите радиография на политическия, парламентарния или правителствения живот, от онази епоха; той бил при нужда и литературен или театрален хроникьор, писал е за светския живот или за маловажни събития, бидейки истински хроникьор на момента.
Еминеску е активен в политическо-литературното дружество Жунимя (Младеж), и работи като редактор във Време, официалният вестник на Консервативната партия. Публикува своята първа поема на 16-годишна възраст, а на 19 години заминава да учи във Виена . Ръкописите на поета Михай Еминеску, 46 тома, около 14.000 листа, са подарени на Румънската академия от Титу Майореску, на заседанието от 25 януари 1902 година.
Еминеску е интерниран на 3 февруари 1889 година в болница Мъркуца в Букурещ, а след това е транспортиран в санаториум Каритас. На 15 юни 1889 година, около 4 часа сутринта, поетът умира в санаториума на доктор Шуцу. На 17 юни Еминеску е погребан под сянката на една липа в гробище Белу в Букурещ. Избран е посмъртно (28 октомври 1948 година) за член на Румънската академия.
