Исторически данни удостоверяват, че през XIV век тук е имало дървена църквичка, построена от Мирча чел Бътрън след победата при Ровине.

Днешното светилище е иззидано между 1654 – 1658 г. и е втората каменна църква, по старост, в района на Крайова. Има няколко документа, които показват, че манастирът е съществувал в началото на шестнадесети век. Документ от 6-ти юни 1607 г. показва, че село Жимник в близост до манастира е продадено на великия бан Преда Бузеску за двадесет хиляди аспри, които са дарени на мястото за поклонение. Друг документ от 8 октомври 1612 г. показва, че Мария Столничяска дава една книга на манастира „Житяну”, с която му дарява подслон на цигани.

Историкът Николае Йорга споменава в „Надписи“ като основател на стария манастир от началото на шестнадесети век, столника Житяну. Други документи констатират, че още от 12 май 1613 г. манастирът „Житяну” има повече от половината от село Жимник, а на 7 ноември 1616 г. Александру Илиаш Войевод освобождава от данъци и мита частта от село Жимнику, която е била на манастира. На 16 април 1625 г. манастирът „Кошуна” продава на манастир „Житяну” тънка ивица земя за осем хиляди жълти аспри.

Историческите данни казват, че основателите на манастира са болярите Крайовещ – Бановец (Барбу, Раду, Първу, Данму), тъй като манастирът е бил под грижите на наследниците на Крайовещите: Раду Шербан, Константин Бранковеану и дори Щефан Кантакузино. От други документи произтича, че преди г-жа Бълаша, са споменати като основатели на светилището болярите Бенджещ и Мария от Обеде (Обедяну), те са погребани в манастира.

Сегашният манастир е построен между 1654 – 1658 г. по заповед на г-жа Бълаша, която е съпруга на принц Константин Шербан Басараб. Завършен е през 1701 г. от игумен Попа Лука от Света гора и от Петру Обедяну, който е велик управник. Според един надпис от 1731 г., също тогава са боядисани верандата и килиите. Други ремонти са направени през 1812 г. от архимандрит Доротей Крайовянул и през 1856 г., когато е възстановено и изографисването, за което няма други данни.

След секуларизацията на имотите на манастирите през 1864 г., в Житяну не е имало повече монашески живот. Между 1864 – 1873 г. е съществувало училище за селско стопанство, което е преместено в Херъстръу (днес Bucureşti).

Светилището остава като църква на село Балта Верде до 1914 г., когато църквата е затворена, защото а достигнала до напреднал стадий на разрушение.

Между 1925 – 1932 г. Комисията за исторически паметници, подпомогната и от вярващите в зоната, ремонтира църквата, без да й направи съществени промени. След 1939 г., манастирът е бил обитаван от монахини. Те построили сегашните килии, и са създали работилници за тъкане, шиене и килими. Пак те са построили и домакинските структури.