На 3 ноември 1866 година се ражда в Крайова Траян Раду Деметреску, второто дете на Раду Думитру и Йоана Аница. Семейството на „Предателя“ често е правило дарения на църквата Св. Стария Георге, която сега се намира срещу Дома на културата на Крайова, но се забелязва и заради даренията, направени за Войната за независимост. Майката на Траян участва активно в подпомагането на тази война, като част от Комитета за администриране и за бдение на ранените в болницата. Детството си е прекарал в Крайова и Каракал, където са били бащините му баба и дядо.
Той завършва три гимназиални класа в Гимназията Карол I в Крайова, но след като семейството е изправено пред финансови затруднения, е принуден да прекъсне следването си. От 13-годишна възраст започва да пише поезия, публикува в издателските списания „Аларма“ и „Камбаната“. Неговите стихове привличат вниманието на Александър Македонски, който публикува в списанието си „Литератора“ няколко стихотворения (Медитация, Старост, Плачът на щастието, Нещастие – 1883 година). През 1885 г. се появява първата му стихосбирка, Поеми, преведена и подписана с псевдонима на предшественика Традем (Предателя) от своя ментор, Македонски, с който роди активна кореспонденция по време на краткото си съществуване. През 1886 г. става редактор на списание „Литературно списание“ в Букурещ. През 1887 г. се появява втория том от текстове, Шумолене (публикуван в Крайова). Това е годината на завръщане в Крайова, където той печата вестник „Пприятелят на свободата“, както и публикацията „Списание от Олт“ (с Г. Д. Пенчойу).
Въпреки, че се говори, че творбите на Траян Деметреску повлияват румънската символика, тъй като той е считан за предшественик на румънския символизъм, поетът определя себе си като импресионист (като личен модел назовава Анатол Франс) и увещава събратята си да изучават произведенията Достоевски, Мопасан, Георг Брандес, Доде, Балзак, Флобер и Зола. През 1889 година той публикува третия том с поезия, Здрач, а през 1891 година Книгата на сърцето. Също така през 1891 година излиза от печат Литературни профили (Крайова), сборник от статии, в които Деметреску представя румънските и чуждестранни литературни фигури на своята епоха. През 1892 година се появява в Крайова, Интимни, поеми в стихотворения – разкази (с писмо от Ал. Влахуца).
След 1890 година здравето му се влошава, така че поетът се опитва да намери лек за туберкулоза в различни клиники в Германската Империя и в Австро-Унгария (Мюнхен, Бад Райхнал, Виена). През 1895 година пристига в Буковина, в Солка, със същата цел. Литературно продължава да бъде активен: през 1894 година се появява в Букурещ изданието Чувствено, а година по-късно, в Крайова, Приятелката (роман). През 1896 година е отпечатан, в Крайова, Как обичаме (роман). На 17 април 1896 г., на възраст от 29 години, Траян Деметреску си отива следствие на криза на хемоптиза. Приятелите му поставят на витрината на книжарницата „Бенвенисти“ портрет на жалейката на писателя, който казва „Поетът вече не е сред нас“. Траян Деметреску е погребан в гробището Унгурени на Крайова. През 1896 година се появяват томовете романи Схващания (за живота) и Просто.
През своята литературна дейност, Траян Деметреску използва различни псевдоними: Традем (Предателя), Фабио, Фукс, Интимен, Миоп, Нерва, Лонгин, Самотник, Писаря и т.н.
От 1973 година, в сградата функционира КУЛТУРНИЯ ДОМ ТРАЯН ДЕМЕТРЕСКУ.
