Сред местата за поклонение, исторически паметник в епархията в Крайова, се наброява и църквата „Свети великомъченик Димитрие“ от Енория Леу III, окръг Долж.

Построена е през втората половина на XIX век благодарение на усилията и добрата воля на вярващите, подкрепени от най-богатите хора в общината.

На мястото, където се помещава днес, на около 200 метра от долината, е функционирала по-стара църква. От нея наследява популярното име „скритата църква“ или „горската църква „, тъй като наоколо, областта е по-малко обитаема, светилището било заобиколено от много зеленина.

Традицията казва също, че мястото е било избрано, за да защити църквата от „набезите на турците.“

От старата църква са запазени и днес само някои „стени, удавени от води“ (срв Синодикона).

Желанието на вярващите в селото бил основният ресор в работата по изграждането на светилището. В синодикона на църквата се споменават семействата на енориашите, които са били най-ангажирани в завършването на проекта: Мазилу, Крънгар, Мареш, Брънга, Тънасие, Флореску, Мустаца, Нъдиту, Владеску, Онел, Стъйкш, Алексие и не на последно място семейството на енорийския свещеник Йон Бълъуца.

Времето също остава своя отпечатък тук, в Църквата «Свети Димитрие» в Леу. Първото възстановяване е завършено през 1922 г., светилището се преосветено от епископ Вартоломеу Стънеску на Ръмнику. Целият процес на възстановяване на светилището е запазил оригиналната форма на кораб, иззидан иконостас и преддверие, прикрепено към тялото на църква и поддържано от четири тухлени стълба, купол, покрит с ламарина кула, който служил за камбанария до 1932 г. Изографисването, направено в масло, е измито отново през 1953 г. За съжаление, днес е покрито с дебел слой дим, наслоен във времето в почти цялата църква. След земетресението от 1977 г., структурата на резистентност на светилището е силно засегната. Поради тази причина, целият комплекс е подсилен с железен пояс, повторно измазан и аранжиран.

От началото до днес, в олтара на църквата „Свети Димитрие“ в Лео са служили девет свещеници, отбелязани в синодикона на светилището: св. Йон Бълуца, св. Раду Попа (1922-1968), св. Андрей Йон (1968-1969), св. Николае Пъунеску (1969-1972), св. Константин Туца (1972-1973), св. Михаил Динка (1973-1982), св. Аурел Енаке (1982-1984) и св. Мариан Митраке (1984 – до сега).

Днес, благодарение усилията на свещеник Марианн Митраке е преустроен енорийския двор и е издигната нова камбанария.