Църква в Оршова се споменава за първи път през 1660 г., от турски пътешественик, Евлия Челеби. Той пише, че в „град“ Оршова „гяурите“ (християните) „имат тяхна църква.“ Това е първото споменаване на църквата, която ще бъде по-късно наречена „Свети Николае Бедният“, като тя е намерена после във военни карти от XVIII век.

Също така през XVIII век, хроникьорът Николае Стойка Хацег пише, че след 1730 Старата Оршова е построен тук и католически манастир с монаси. Но те заминали от тук за постоянно към вътрешността на Австрийската империя през 1737 г., скоро след избухването на нова Австро-турска война.

Първият камена църква и зидария е построена вероятно през 1746, а през 1790 г. професор Даниел Laitin от Оршова, пишейки, че вече, „румънците от Оршова имат своя църква и училище.“ В началото на XIX век църквата е оборудвана с първите си камбани, първата през 1808 г. – лята в Тимишоара, а втората през 1811 г. в Грац.

Новата църква, монументална, една от най-големите в района, се появява н плана на Оршова направен през 1816 г. от капитан Йохан фон Павич, в западната част на пространството, където има и жилища-килии за тези, които служат в църквата и училището. Пак в тези стаи по-късно е работило  училишето и е живеел учителят.

Освещаването на църквата е било на 18 септември 1817 г., извършено е от епископа на Вършец, Петру Иванович Видак.

Тази църква е описана през 1841 г. от пътещественика Ханс Кристиан Андерсен, който е написал, че „месинговият балон на църковната кула блести на слънцето.“ После, през 1849 г., тя се появява и в гравюра, която илюстрира обема „Le Danube illustré…” от Bartelett-Sazerac.

В тази църква религиозната служба се отслужвала на румънски и сръбски. Тъй като румънците били 70% от вярващите, а сърбите 30% през 1871 г., съвместна комисия, установява кои части от Св. Литургия, които ще бъдат направени на румънски и кои на сръбки. Споразумението остава в сила до края на Първата световна война.

През 1896 г., църквата е напълно реновирана. Изменена е и кулата е препокрита с, като формата й останала непроменена до преместването, а дори и в новия град. Също по този повод двете камбани, построени в началото на века, са преместени от външната камбанария в кулата на църквата. Тези камбани са закупени по време на Първата световна война, от австро-унгарските власти.

Между 1924-1926 е преминато към пълно възстановяване на църквата, през първата година е демонтирана цялата вътрешна мазилка до тухла и е поставена нова мазилка. Също така, е работено и за укрепване на основите на църквата и пода, по време на работата е била открита криптата с ковчег и кости, намерени в старите гробища около църквата.

В резултат на преместването на града, между 1968-1970 г.,  старата църква и къщите, които й принадлежали, били разрушени, а между 1969-1970 г. е построена църквата в Оршова-Юг, също посветена на „Св Николае“. Новата конструкция отговаря на плановете на старата църква, обявена за исторически паметник. Освещаването на новата църква се е състояло на 10 октомври 1971 г. В периода 1982-1984 г. е църквата е изографисана отново. Освещаването му е извършено на 20 октомври 1985 г.