В рамките на крайградските църкви на Оршова се включвала в миналото и църквата в селска община Жупалник. Както произтича от старите карти на Оршова, селска община Жупалник се намира на 1,5 км северно от старата Оршова.

Тукашната църква е построена благодарение на усилията на вярващите през 1827 г., както е видно от бележката на свещеника Щефан Болдя,  поставена в стар требник, съхраняван днес в епархията на Северин и Стрехая. Документите, налични в архива на енорията, удостоверяват тази църква ог 1830.

Както и при Църквата на Оршова, архитектурният стил е бил пак този на кораб с полукръгла апсида пред олтара и кула, позиционирана над входа в притвора. Като строителен материал е използвана горена тухла и камък, а за покрива – керемиди, кулата е покрита с ламарина. Отвътре църквата е постлана с мозайка, украсена с флорални орнаменти, от която е запацена само част, с която е павиран олтара на новата църква. Изографисването на старата църква в Жупалник

е реализирано от художника Вартоломей Делиоминик от Карансебеш през 1922 г., по времето на свещеника Павел Магдеску (старши).

Както е видно от бележките на чичо Янку Серакован, певецът на църквата в Жупалник, през 1964 г. се навършват 100 години от откриването на кулата на тази църква. До 1864 г. тя не е имала камбанария, двете камбани били окачени през цялото това време на два

дървени стълба. Двете камбани са служили на енория Жупалник до 1906 г..

Съществуващата информация за енорийските свещеници в Жупалник е толкова бедна, колкото и за другите църкви в Оршова. Това е така, защото историците са били заинтересувани предимно от излагането на дейността на висшите църковни органи, като дейността на енориите била оставена на грижите на енорийските свещеници, които или по невнимание, или заради бурните години, не са успели да я направят известна на потомството. В тази връзка, за свещеник Йоан Попович знаем доста малко, а именно, че попадията била хваната и пленена от турците. Също така знаем, че е тръгнал пеш от село Рудърия (намиращо се някъде в района на старата Ешелница), отишъл при протопопа Николае Стойка на Хацег, който му бил най-добрият приятел и съветник. Живял в къщата му за известно време след събитията от 1787-1792 г., Жупалник бил пуст.

За наследника на Йоан Попович, Петру Попович, знаем само, че през 1790 г. е обвинен в Рудърия, заради това, че е бил три пъти във Влашко, без одобрение от гражданските и църковни власти.

Отец Павел Магдеску-старши е бил част от Националния съвет на Румъния, който избирал членовете на Великото народно събрание през 1918 г. Избран е за член на управителния съвет на 25 ноември 1918 г. Във връзка с отец Магдеску се появяват документите на времето Спиридон Шандру бивш свещеник на Жупалник, който наследил Магдеску. Двамата участвали на 14/27 ноември 1918 г. в Събранието на енорийската консистория  на епархията.

В момента духовната кърма на енорията е в ръцете на един неуморим служител на Светия олтар, отец Николае Жинга.