Църквата «Свети Апостоли» в Команещи е построена в периода 1879 – 1881 г. Един от най-важните елементи, които могат да бъдат намерени на мястото на поклонение, е старата икона от 1459 гтрквата „.
Построена на мястото на стар манастир, направен от Милош Юзбаса. В писанието е записана годината на основаване като 1879 г. и на изрисуване – 1882 г., художник Симеон Йонеску от Турну Северин. Върху една интериорна стена са изрисувани цветно основателите: Константин Фрънкулеску и съпругата Думитра, Илинка М. Скънтейе със сина им и свещеник Д. Команеску с жена си и сина си.
При олтара се вижда името на йеромонах Елисей и на монахиня Методия, погребана в гробището в непосредствена близост до църквата. Документ съхранен от енорийския свещеник Блаж илюстрира отиването на отец Елисей в манастира Метеора в планината Атон: Оставам написано върху тази дъсчица, че е дошъл денят да отидем в Метеора, аз и брат ми, във вярата Пахомий, за да се избавим от нечестивите и хитри хора, че не е на всички вярата. И в цялата измама на неправдата ще ви напиша зестра за наследяване, с надеждата, че за Божията милост да ни следвате за всичко добро.
Разположена в подножието на хълма, заобиколена от стари кръстове, някои от които с кирилски надписи, според архитектурното облекло тази църква има личност.
В близост има и красиво дървено разпятие, издигнато през 1941 г.
В Бала са открити няколко римски следи, което показва, че тук е имало местни жители, които римляните са завладели. Римски руини са открити и в село Кършу, както подчертава археолог Димитру Тудор: Кършу (селска общ. Бала) Кършу тук се отчитат следи от древни руини, от които е извадена римска Бронзова монета от от Траян (Моисил Крешт колект в година Рум. Ак. 1939-1940, стр. 144). Римски монети и останки от дъбови корита са открити в района на баните, знак, че те са били известни още от римско време.
В село Дълма, което принадлежи на селската община, на място, наречено Дялул Вълкулещилор, е локализирано римско гробище, както споменава същият археолог.
Друг стар документ, доказващ населеното място Бала, от 15-ти февруари 1692 г. е в оригинал при една селянка от Бала де Сус, Сибинеску Мария, която на добра воля е разрешила на г-н Петре Скурту, създател на музея в населеното място и автор на много книги.