Паметникът на Героите в Корабия е издигнат през 1922год. и е посветен на участващите във Войната за Независимост през 1877год.

Румънска война за независимост е името, използвано в Обединените княжества в румънската историография за участието на Обединените Княжества в Руско-турската война в годините 1877 – 1878 г. След тази война, Румъния получава независимост пред Османската империя. На 4 април 1877 г. Обединените княжества и Руската империя са подписали договор в Букурещ, който е позволявал  на руските войски да пресичат територията на страната по пътя към Балканите, при условие, че ще бъде спазвана териториалната цялост на Румъния.

В Румъния е обявена мобилизация на войските. Около 120.000 войници са били събрани по поречието на Дунав, за да защити страната от евентуална турска атака. Руската империя обявява война на Османската империя на 12 24 април 1877год., а  руските войски влезли Румъния през Унгени, над новопостроения мост над Прут опера на известния френски инженер Густав Айфел.

Руската Империя мобилизира за битките на балканите  260,000 войници с 802 оръдия, а Османската Империя 186 000 войници с 210 оръдия. Царската военни действия започват през юни, когато руските войски преминават Дунава в Добруджа. Прекосяването на реката е извършено частично под закрилата на румънската флотилия (звездите „Румъния“, „Стефан чел Маре“, „Светкавица“ и „Лястовица“).

След няколко дни, руснаците преминават към насилване на реката с основната група, която е била концентрирана в района на Рошиори де Веди-Александрия – Зимнич – Турну Мъгуреле. Румънската армия е осигурила безопасността на  преминаването на Дунав на руснаците чрез бомбардировка от 14 до 16 юни върху османските позиции. Също така, за да се гарантира безопасността на руската армия, румънците провеждат контролни позиции в устието на Олт, вливащо се в Дунав. За да се улесни движението на руските войски и да се предотвратят османските маневри,  зрядите на румънците от Калафат, Корабия, Бекет, са изпълнили интензивни бомбардировки по турските пътища за комуникация. Руснаците са ползвали значително подкрепата на румънската артилерия и след провеждането на мощна атака, завземат на 4 юли крепостта  Никопол.

На конференцията на мира в Берлин през 1878 г. бе решено Русия да признае независимостта на Румъния, да отстъпи териториите на Добруджа и делтата на река Дунав, включително и пристанището на Констанца, както и малкия Остров на Змиите. В замяна на това, Русия  взема южната част на Бесарабия (Кахул, Исмаил, Болград), които са влезли отново в границите на Молдова след Кримската война чрез разпоредбите на Договора от Париж през 1856 г. Княз Карол I е бил силно недоволен от неблагоприятното преобръщане на преговорите.

Ото фон Бисмарк успява да убеди княза да приеме това споразумение, предлагайки нови икономически възможности в Румъния благодарение на достъпа до Черно море и контрола на трафика по река Дунав.