Църквата Свети Николай в Обога е построена през 1795 година под ктиторството на Диникъ Аджентояну, имайки за основа дървена структура. През 1859 година, светото място е реконструирано под ръководството на Катинка Арджентояну и е включена в списъка на историческите паметници на област Олт.
Свети Николай се празнува на 6 декември. С гръцки произход (Николаос), името е съставено от две думи: нике, „победа“ (от никао, „побеждавам“), и лаос, „народ“, като може да се преведе чрез „народна победа“.
Свети Николай е живял по времето на императорите Диоклециан и Максимиан. Първо блести с калугерски живот; а за подобрения му живот е направен архиерей.
Николай се ражда в богато семейство, а след като родителите му умират, той използва наследството си, за да помага на бедните хора. Тъй като светецът проповядвал смело вярата в Христос, е хванат от първенците на крепостта, бит е и е измъчван, след това хвърлен в тъмница, заедно с други християни. Когато император Константин става римски император, са освободени всички затворници, заедно с тях, и Свети Николай, който отива в Мира. Не след дълго е свикан Великия никейски събор от Константин първи, в който участва и Николай.
Направен е кардинал на областта Мира и е известен с чудесата, които извършва през живота си и заради щедростта му. Умира на 6 декември 345 година (или 352, според други източници), като се чества оттогава всяка година на тази дата. Много църкви са построени с храмово име Свети Николай, той е и един от най-рисуваните по иконите светци. Признат е за духовен пазител на страни като Германия, Холандия, Русия, Румъния, Швейцария, а също така е пазител на моряците, на неомъжените момичета, на бедните и не на последно масто, на децата.
Легендата за Свети Николай казва, че Свети Николай помага на три бедни момичета от своя град, давайки им зестра, през нощта, без да го видят . Къщата, в която живеели трите сестри, била много бедна. Баща им планирал да продаде момичетата, за да забогатее. Старецът не се трогвал от сълзите и болката на дъщерите си, а Свети Николай узнава за нещастието, което се случва и им идва на помощ. През нощта, кратаята на найдешком, той хвърля торба, пълна с жълтици в стаята на най-голямата дъщеря. Така, тя успява да се омъжи скоро. Така прави и следващите две години, а средната и след това, малката сестра, успяват да се установят в свои къщи. Бащата се решава, преди сватбата на средната, да издебне през нощта Николай. Видял го, когато се изкачвал по покрива на къщата този път и пуснал в комина торбичка. От тогава, легендата за Дядо Николай казва, че той не се показва никога, така, както прави Дядо Коледа, но не забравя да възнагради послушните деца и да донесе клони на непослушните.