Църквата е построена през 1577 година , по време на господството на Александру Мирча, и има за ктитор Добромир, бан на Крайова, заедно със съпругата си Вилая и сина им Михаил постелник. Църквата е реставрирана през 1830 година, от Доротеи, игуменът на Хурези, и е ремонтирана радикално един век по-късно, между 1964 и 1968 година.
Според надписа, църквата е отново реставрирана през 2011 година „с благословията на митрополит Ириней Слътиняну и на пресветия свещеник Себастиан, епископ на Слатина и на Романац”.
Църквата е построена в правоъгълен план, с дъга върху златни стволове – архитектурен елемент, срещан през следващия век, при покриване на върховете на господарските палати в Плумбуита и Хурези. Нартексът, разделен от нефа чрез заоблен отвор, е покрит с манастирски свод.
Рунку Маре е село в комуна Гръдинар, една от важните селдки местности в северната част на област Олт. Със стара история, засвидетелствана от многобройни документи, селището произхожда в далечните времена на праисторията. От най-стари времена, хората са се установявали тук, благодарение на благоприятните условия за живеене, представлявани от близките ливади на Олт, кроткотечаща вода, с малък, но постоянен дебит, плодородната почва на региона и терасите с многобройни извори, благоприятни за отглеждането на лозя, овощни дръвчета и зеленчукови градини. Неолитните общности (Винка, Въдастра) и тези от бронзовата епоха (Глина, Вербичоара) се установяват в този регион, най-вече заради това, че в близост се намира и река Олт, една от нашите най-важни реки. Селището е формирано до стария римски път, който следвал течението а Олт, и е засвидетелствано в първата половина на XVI век. Старото име на местността е от латински произход, rрункус (чете се рунку), означаващо обезлесено място. През средновековието, село Рунку минава от една болярска фамилия на друга, ставайки, най-накрая, по време на управлението на Константин Брънковяну, собственост на манастира Хурез. Близо до моста, построен в края на XIX век, се намира извор с питейна вода, един от малкото водни източници за жителите на селото. В близост се намирало старото училище, за начално образование, сграда с две класни стаи и канцелария. По-късно, след преместването на училището, са функционирали читалището, с библиотека и зала за културни дейности и детската градина.
