Джамията на Осман Пазвантоглу е мюсюлмански храм във Видин.

Освен джамията в архитектурния ансамбъл е включена и библиотека, която е обявена за паметник на културата с национално значение. Намират се в Градската градина (крайдунавския парк) срещу Митрополския комплекс в Калето (Стария град).

Джамията може да бъде разгледана свободно от всеки и дори снимана отвътре. В нея работи човек, който може да разкаже нейната история, да обясни вътрешните елементи, да преведе надписите по стените, да покаже библиотеката. Предлагат се за продан книги на религиозна и светска тематика.

От ансамбъла на Пазвантоглу, граден в края на 18 и началото на 19 век, до наши дни са останали само джамията и библиотеката. В ансамбъла вероятно е имало медресѐ (джамийско училище) или завиѐ (малка мюсюлманска религиозна обител).

Джамията е масивна каменна постройка със строго ориенталска архитектура. Завършена е между 14 май 1801 и 4 май 1802 г. Създава впечатление за двуетажност, въпреки че е едноетажна. Преддверието е оформено като открита галерия. Молитвеният салон е голям и е украсен с летвен таван, на който има голяма дърворезна розета. Има балкон, предназначен за жените.

Библиотеката

Библиотеката е каменна, квадратна, покрита с купол от оловна ламарина, с малко открито преддверие и помещение. От надписа над входа се разбира, че Пазвантоглу е посветил библиотеката на покойната си майка.

Минарето на джамията и библиотеката завършват със стилизиран връх на пика. Тя вероятно е знакът на войсковата част, към която спада Осман Пазвантоглу, или (според друга версия) изобразява обърнато сърце като израз на несподелена любов.

Поставянето на пика подчертава независимостта на Пазвантоглу от султана, чийто знак е полумесецът. Според някои Пазвантоглу е посветил джамията на баща си, посечен във Видин по заповед на султана; според други той я е посветил на своята любима българка.

По-известна е версията за несподелената любов между Осман Пазвантоглу и българка християнка. Според стари разбирания (а дори и днес все още се срещат) заради различната си религиозна принадлежност чувствата им остават несподелени и неразбрани от околните, както и невъзможността за по-нататъшното им развитие. Джамията е известна още и като „Сърцатата джамия“ именно поради този факт.