Разположена в село Комана, Къщата-музей „Джелу Наум“ всъщност е лятната къща на големия сюрреалистичен поет, която е запазена така както е била по времето когато Джелу Наум е прекарвал летата си тук.
Това място представлявало за писателя оттегляне в свой собствен свят на творчество, изолиране от околния свят, от социалния и политически контекст на онези времена (1968). Къщата носи и днес следата на онази анонимност. Въпреки това, в интериора могат да се видят спомените на неговия свят, материализирани в колекция от малки предмети и в организирането на пространството.
Построеният ансамбъл е съставен от две части: мястото на културната фондация и стаите за настаняване.
Роден е на 1 август 1915 г. в Букурещ; син е на поета Андреи Наум, загинал в битката при Мъръшещ и на съпругата му Мария Наум ,родена Роза Глук.
Професор по философия, преводач заради нуждата да припечелва за прехрана (Дидро, Стендал, Юго, Дюма, Жюл Верн, Грак, Превер, , Кафка, Бекет), Джелу Наум (1915 – 2001) остава един от големите сюрреалистични писатели на Румъния Вселената на неговите творби носи марката на една хирургична яснота сред абсурда. Собствената му поетична вселена и силата на таланта му ще му донесат залужено, но закъсняло признание.
През1948 и 1949 година, Джелу Наум пише поемата с философски и езотерични нюанси Пътят на змията, опит, който ще определи окончателно стила му. През 50-те и 60-те години публикува множество литературни книги за деца (както многоценената Книга с Аполодор), но и пролетарска литература (както тома Спокойното слънце или „Роман за младежта“ Планински лагер), като последните липсват от повечето официални библиографии. Въпреки това, Джелу Наум продължава да пише, тайно, сюрреалистични поеми (например, поемата от 1958 Хераклит). През този период, той се издържа повече от преводите на авторите Рене Шар, Дени Дидро, Самюел Бекет, Стендал, Франц Кафка, Жюлиен Грак и т.н..
Заедно с периода на разхлабването на режима, започва да публикува позиите от чекмеджето през 1968 година, с произведението Атанор. Стази си творба и със следващите (Дървото-животно, Умореният ми баща и др.), Джелу Наум успява да предизвика реакции от критиците, но започва да бъде признаван като важен писател едва след публикуването на романа Зенобиа (1985). Само за няколко години се появяват много преведени издания на поемите на Джелу Наум Също така, той е поканен да чете публични лекции в Германия, Франция, Холандия и Швейцария.
След 1990 е оканен да чете публични лекции в Германия, Франция, Холандия и Швейцария.. Творчеството му е преведено на основните езици с международна циркулация, от престижни издателства, бидейки увенчано с престижни награди. През 1995 е бил за една година стипендиант DAAD в Берлин.
Както и Андре Бретон, Джелу Наум остава до края на живота си верен на сюрреалистичния начин на живот и писане на поезия, това което доказва, че за него избора на сюрреализма не е бил обстоятелствен избор, а израз на най-автентичните негови вярвания.
