Средновековната църква „Св. Параскева“ се намира в източния край на с. Горни Лом, на 100 м вдясно от пътя преди да се влезе в селото.
Няма точни сведения за времето на първоначалното изграждане на храма. За това специалистите имат различни мнения. Църковният историк Димитър Цухлев я датира към края на XIV в., основавайки се на криптографските особености на стенописите. Освен това има и местно предание, което говори, че църквата е била от Второто българско царство (XII-XIV в.). Екип специалисти (Г. Стойков, Ас. Василиев), посетили старината по време на Научната експедиция в Северозападна България през 1956 г., я отнасят най-рано към XV в. Изглежда, че по-правдоподобно е последното становище, тъй като църквата има достатъчно външни белези, типични за църковното строителството от османския период – потънала е в земята, прозорците ѝ са тесни, наподобяващи бойници, градежът е груб и примитивен, без членения, видът и е схлупен, не привлича погледа. По подобен начин са изградени и църквите в: с. Върбово, с. Белимел, гр. Чипровци и др.
Църквата е била възстановена през 1833 г. Над входната врата отвън е имало надпис (сега заличен) със следното съдържание: „Киро Ивань Георгi Iчорбацио Пешо Мих“.
За жалост, малко запазените стенописи в храма са били прерисувани през 40-те години на XX в. от някой невежа. Изкуствоведът Асен Василиев, успял да ги заснеме при първото си посещение в църквата (12 юни 1941 г.), пише така: „От неосведомеността на служителя на църквата е бил унищожен един от ценните паметници на нашето старо изкуство. ….стенописите бяха в оригиналния си вид, много добре запазени, като се изключат малки незначителни пукнатини през тях. …стенописите са загубили художествената си стойност. Тяхната датировка може да се отнесе към края на XVI в.“
Някога около черквата е било разположено старото гробище на селото, от което все още стърчат стари надгробни кръстове с интересна и красива каменна пластика.
В архитектурно отношение църквата представлява малка еднокорабна, едноапсидна постройка. Размерите ѝ са: дължина – 12,50, ширина – 6,05 м и дебелина на стените – 1 м. Вътрешното пространство се пресича от дебели дървени греди-обтегачи, които донякъде пречат на погледа, тъй като са поставени ниско. Засводена е с полуцилиндричен свод, а отгоре е покрита с каменни плочи. Входът е от запад, а вътрешността се осветява по два тесни прозореца (мазгали) на северната и южната стена, пред които има по две ниши. На апсидата също има малък прозорец. От запад е добавена открита паянтова нартика.
Вероятно цялата вътрешност на храма е била покрита със стенописи, от които сега са запазени само тези на източната стена. Те се отличават с изключително майсторство и изящност на рисунъка. В горната част на апсидата е чудесно изобразената „Богородица Ширшая Небес“, а от двете ѝ страни е нарисуван по един ангел. В долната част на апсидата са представени шест църковни отци: Св. Йоан Златоуст, Св. Григорий Богослов, Св. Герман, св. Атанасий, Св. Никола и Св. Василий Велики. В южната ниша е запазено едно рядкото изображение на Св. Роман Сладкопевец.
Иконостасът на храма е обикновен, а иконите му са незнайно къде.
Понастоящем старинната църква „Св. Параскева“ в с. Горни Лом се намира в лошо състояние, покривът пропуска вода, вследствие на което се руши мазилката и стените. Наложителна е и реставрация на ценните средновековни стенописи,които вече чрез новите технологии, може би ще могат да блеснат в оригиналния си вид, такива каквито са били преди „подновяването“ от невежия художник. Освен това, хубаво ще бъде да се провери дали няма запазена стенопис, под мазилката, и на други места из църквата.