Сарафкината къща датира от 1861 година.
Първоначалната идея била красивата сграда да служи за жилище и работно място, но преди да бъде завършена, собственикът й, търговеца Димо Сарафина, починал и тя била наследена от съпругата му Анастасия Сарафката. Така името на стопанката става име и на къщата и тя става популярна сред местните хора като Сарафкината къща.През 1965 г. е обявена за паметник на културата с национално значение. През годините Сарафкината къща е била дом на владика, увеселителен салон и странноприемница, а днес е обявена за паметник на културата. През 1981 г. е предадена на Регионалния исторически музей във Велико Търново и е реставрирана.

Теренът върху който е изградена, е предопределил архитектурното и решение. Южната част която е обърната към река Янтра е пететажна, а северната – откъм улица “Гурко” – двуетажна. Входът откъм улица “Гурко”е затворен със двукрила дървена врата. Той въвежда във входно антре. От източната му страна започва стълбище което води към долните три етажа. Там се намират обслужващите помещения, складовете и зимниците. На юг първият етаж завършва с голяма отворена тераса, надвесена над реката.

Представителните помещения са разположени на двата горни етажа. На четвъртия е разположен просторен вестибюл, около който са групирани четири стаи и няколко по-малки спомагателни помещения. Последният етаж е свързан с вестибюла посредством вито дървено стълбище. То започва с декоративна сгъваща се вратичка и ажурен парапет от ковано желязо. Такъв парапет минава между цилиндричните дървени колони, чрез които етажът е оформен като галерия. По този начин е постигнато едно внушително и силно въздействащо вътрешно пространство. Атмосферата на спокойствие и уют се подсилва от кобиличния мотив над прозорците във вестибюла, колоните и великолепния дърворезбен таван.
В момента на четвъртия и петия етаж в къщата е представена временна изложба. Тя отразява основните прояви на народното художествено творчество от края на XIX – началото на XX век във Великотърновския регион.
В първата зала са експонирани впечатляваща колекция от глинени съдове (кани, купи, стомпи, паници, чашки, крондири, павури, чинии) от Търновския регион датиращи от XVIII – XIX век; домашни иконостаси и икони примитиви; произведения на ковашкия занаят (свещници, ножици, кантари, катинари); резбовани сандъци, ракли, хурки и просфорници; дървени фризове за врати и долапи; музикални инструменти; прекрасни образци на каменна резба и релефи.
Във втората и трета зала са показани ръчно изработени тъкани (кърпи, пешкири, черги, пешкири, покривки, месали колани, домашно изтъкани и бродирани възглавници); характерни за Търновския регион женски и мъжки носии – сукманена със сокайно забраждане; двупрестилчена; типичния за района мъжки чернодрешен костюм. Наред с тях е представена богата колекция от позлатени и сребърни накити, изработени с различни техники.
В четвърта зала са експонирани обредни предмети. Акцентирано е на видовете обредни хлябове, приготвяни по повод на различни календарни и семейни празници. Показана е богата колекция от мартеници, сурвакници и великденски яйца.На горния етаж чрез веществен и фотоматериал е представена историята на фотографията от Великотърновския регион.