Арбанашкият манастир „Св. Богородица“ е основан по времето на Второто българско царство. За изграждането му съдействал патриарх Евтимий по време на размирните години когато България била разделена от Шишмановци. По това съдим от плочите с надписи намерени както тук, така и в Патиаршеския манастир „Света Троица“. След падането на българската столица Търново през 1393г. манастира „Св. Богородица“ като по чудо оцелява. През първите векове на османското владичество той се запазва като заможен манастир, но по-късно запустява след постоянните набези на кърджалиите.
През 17 – 18в. Арбанашкият манастир „Св. Богородица“ е възобновен от местното население и става девически. Сегашната църква е построена през 1680г., като, в началото храмът изпълнявал ролята на енорийска църква в тази част от селото. Впоследствие през 1716г. по инициатива на троянския монах Даниел са построени жилищните сгради около храма и така се възобновява дейността на манастира. При последното нападение от кърджалии през 1798г. църквата сериозно пострадала.
През 1836г. в манастира се издигат някои нови жилищни постройки и се построява камбанария над пората.
Понастоящем Арбанашкият девически манастир „Св. Богородица“ е постоянно действащ. Най-старата сграда в манастира е църквата „Успение Богородично“, построена през 1680г. Тя представлява еднокорабна, безкуполна постройка с полуцилиндричен свод. Състои се от наос, предверие (женско отделение) и параклис – „Св. Троица“, в северната й страна. Стенописите в църквата са от два слоя. Украсата в наоса е от 17в. и тук са изобразени фигури на светци, сюжети из великите празници, страданията и др. На входа на женското отделение е изобразена празничната сцена „Успение Богородично“.
Параклисът „Св. Троица“ също се състои от две помещения – наос и предверие, също засводени. Стенописите в параклиса датират от 17в. и са едни от най-ранните творби на тревненската живописна школа. Според един надпис, резбения иконостас е дело на хаджи Димитър, Марко, на Йоан и Христо Попов и датира от 1867г. На иконостаса се намират някои интересни икони, като „Новозаветна Троица“, „Богородица Пътеводителка“ и „Христос Вседържател“. Извън иконостаса в предверието са подредени икони от 17-18в. – „Св. Богородица с апостолите“, „Св. Никола“, „Йоан Кръстител“ и др.
В Арбанашката църква се съхранява и чудотворната икона „Св. Богородица Труеручица“, която е обкована със сребро и датира от 18в.
През 1762г. църквата и параклисът отново са обновени и украсени със стенописи.
В манастирската църква са запазени и някои интересни реликви. Това са кандило с формата на яйце, направено от сребро и украсено с плочки от злато. Друга старина в храма е кандилницата, подарена през 1680г. от Кера, Гина и Лина. В олтара се пази голяма релефна плащеница от мораво кадифе извезана с бяла, жълта и синя коприна. На нея е изобразеното тялото на Исус Христос, а до него апостолите и Дева Мария. Тези старинни реликви, както и други, са събрани в манастирския музей.
Повечето жилищните сгради в Арбанашкия манастир – „Св. Богородица“ датират от 1716г. През 1836г. в манастира се издигат някои нови жилищни постройки и се построява камбанария над пората.

Манастирът е девически и действащ и не предлага подслон и храна.