Датиране – 1461
Манастирът Комана е религиозна сграда, включена в Списъкът на историческите паметници на Румъния, основан от Влад Цепеш през 1461 година, с ролята на манастир-крепостен град (разрушен към карая на XVI век).
Мястото, на което бил издигнат манастира било в миналото остров, насред мочурищата, а достъпът е ставал през порта намираща се в северната му част, след като се е преминавало по дървен мост, лесно запалим по време на опасност.
В края на XVI век (1588), манастирът е построен отново от болярина Раду Шербан, използвайки останалите руини от стария манастир, най-вече основната стена.
През 1609 година, след като става управител на Цара Ромъняска, Раду Шербан изографисва църквата на манастира Комана, налагайки да се намеси в рисунката, която го предствлявала, чрез добавяне господарските отличителни знаци. Този надпис не се е запазил, като се замества при реконструкцията от 1699 – 1700 година с друго, на неговия правнук, Шербан Кантакузино, който ще почете подобаващо владетелското име на прадядо си , споменавайки го в надписа, изсечен над влизането в светилището като пръв основател на конструкцията, която възстановява.
Раду Шербан умира през 1620 година във Виена, където се укрива след загубата на управлението, и е погребан в църквата Св. Стефан във Виена. Съпругът на дъщеря му, Анка, Николае Пътрашку, сина на Михай Витязул, умира през 1627 година и е погребан в сръбската църква в Рааб (днешен Гьор в Унгария).
През 1640 година Анка и сестра й Елина, ще донесат господарските останки в страната и ще ги погребат в Комана, а плочата на общия гроб в Комана е поставена по-късно, след 1640 година.
През 1667 година е погребан в Комана Дръгич Кантакузино синът на Елина‚ който умира в Константинопол и е донесен в страната от сина му, Шербан Кантакузино. Пак тук ще бъде погребан след това и Константин, сина на управителя Дръгич, както се вижда от надписа, сложен върху гроба през 1699 година от Шербан.
Чрез тези последователне погребения се разкрива преминаването на Манастира Комана под опеката на рода Кантакузино от клона на Дръгич ,църквата, основана от господаря, превръщайки се в място на тяхното погребване.
Скоро след погребването на Дръгич и на сина му Константин, ще бъде погребана в Комана, Мария, първата съпруга на управителя Шербан Кантакузино, вторият документиран основател на манастира.
До костите на Анка, друг гроб, с по-малки размери, съдържа костите на Михаил Пътрашку, сина на Анкуца и на войводата Пътрашку, дете починало от чума през 1655 година, в казашките земи и повторно погребано в Комана, вероятно след 7 години. Тогава, майка му Анка още е била жива, тя умира вероятно малко преди 1668 година.
През 1699 година Шербан Кантакузино дарява на Манастира Комана сребърен кивот при възпоменанието на родителите Дръгич и Пъуна и съпругите Мария и Андриана; информация, която подсказва, че те са погребани в Комана.
През същата година, Шербан Кнатакузино започва реставрирането на Манастира Комана. Работите по повторното му изграждане са направени в духа на обновленията, донесени в техниката по конструиране в епохата на Константин Брънковяну, като резултат от изключителното културно развитие в продължение на три почти последователни господства: Матей Басараб (1632 – 1654), Шербан Кантакузино (1676 – 1688) и Константин Брънковяну (1688 – 1714).
При това реставриране той добавя нови килии към съществуващите, поправи и згражда стените и украсява конструкцията с елегантен еркер от северната страна.
Извисявайки се от елегантната балюстрада, десет колони украсяват трите страни. Колони от здрав камък, направени от единични парчета, украсени на капитела и основата с растителни елементи. Две от тези десет колони, намиращи се в краищата, са вдадени в стената на сградата и имат украсени капители с двуглавия орел, отличителния знак на фамилията Кантакузино. Поддържайки керемидени дъги и полукръгове, десетте колони придават нотка на изключителна красота на цялата конструкция.
Във вътрешността Шербан реконструира църквата и замества стария надпис с друг, в който се вписва сред ктиторите. Тази реконструкция на манастира приключва с изместването на предшествениците в общ гроб.
Трансформацията на фундамента в „крипта” на фамилия Кантакузино обяснява както усилието на Шербан да изгради отново манастира през 1699 – 1700 година, както и завръщането му през 1703 година, когато построява параклис, който укрепва, по обичай .
През август 1709 година Шербан умира и ще бъде на свой ред, погребанв Комана. Гробът на Шербан Кнатакузино не се разпознава в Комана; той е разрушен заедно с другите гробове през 1854 година от гръцките калугери.
През 1728 година, Манастирът Комана е посветен в Божи Гроб, от Николае Маврокордат, тъй като не са съществували директни наследници на основателя, които да се грижат за съдбата на сградата. Чрез тези посвещения, манастирът започва да губи от благосъстоянието си и от имотите си.
Деградацията на Комана, сигнализирана от Неофит от Унгровлахия, се засилва през господството на фанариотите и е подчертана в серия надписи за дарения , направени след посвещаването , документи, създадени в интервала 1728 – 1814 година и подписани от владетелите Николае Маврокордат, Йоан Маврокордат, Григорий III Гика, Константин Маврокордат, Александру Ипсиланти, Александру Морузи, Константин Ипсиланти, Йоан Георге Караджа.
През 1847 година, се поставя проблема за някои реставрации, държавният архитект, Шлатер, се изказва за повторно изграждане, считайки, че реставрации не могат вече да се направят, но работите по подредбата и вдъхване на живот на светилището започват едва през 1854 година, когато се изгражда из основи църквата, разрушавйки се вероятно по този повод гроба на последния ктитор, управителя Шербан Кантакузино и може би този на Николае Вода Пътрашку.
Църквата на Манастира Комана, с храм Св.Николай е реставрирана през XIX век, а през 1971 година тези работи довеждат до откриването на фрагмент от погребален камък, надписът на този камък посочвайки гроба на Анкуца, дъщерята на Раду Шербан.
През 1908 година, целият архитектонски ансамбъл в Комана е реставриран от Комисията за историческите паметници, за да бъде отново занемарена, най-вече след Втората световна война.
Предпоследните работи – обширни, за реставриране на култовото светилище, са се състояли между 1970-1977 година и са прекъснати през 1978 година, когато е закрита Дирекцията за исторически паметници. Църквата, тежко засегната от земетресенията от 1977 и 1986 година е консолидирана изцяло през периода 1988- 1990.[2]
През 2008 година, с помощта на Гюргевската Епископия, са реставрирани вътрешните части на къщата и господарските изби, както и библиотеката.
