Лобната скала се намира на хълма Царевец в град Велико Търново и представлява най-заострената северна част от едноименния хълм. Силно издадена е напред като нос, а под нея има оформена дълбока пропаст. Лобната скала се смята за място, където са се извършвали публични екзекуции. Счита се, че от Лобната скала през 1205 г. е бил хвърлен латинския император Балдуин Фландърски, след като е бил ослепен в Балдуиновата кула.
Лобната скала е най-заострената северна част на хълма Царевец в град Велико Търново. Скалата е силно издадена като нос напред и под нея се е оформила дълбока пропаст. Лобната скала се счита за мястото, където са се извършвали публичните екзекуции.
От западната страна до Лобната скала е имало малка порта, без охранителна кула, през която по стъпаловидния скален венец по градени каменни стъпала се слизало до храм „Св.Св.Петър и Павел“ и манастира около него. Тази порта се охранявала от бойниците и зъберите на околната крепостна стена.
В пределите на крепостта пред Лобната скала е имало манастир. Манастирският храм №21 към манастира е еднокорабен, с полуцилиндричен свод и тристенна абсида. Входът към него е в северната страна на наоса. От южната му страна има открита галерия.
На терасата при Лобната скала е открит оловен печат датиран към ХІІ век с диаметър 31мм и дебелина 3,2мм. със седемредов надпис: „Богородице помагай на севаст Георги Глава“
От Лобната скала през ранната пролет на 1300г., Светослав Тертер разпоредил да бъде хвърлен в пропастта и патриарх Йоаким ІIІ и двамата еврейски палачи, които получили подкуп от Теодор Комнин за да не изпълнят присъдата за ослепяването му. Присъдата над българския патриарх „заради предателство” била по повод, че се опълчил на Светослав Тертер за това, че при завръщането си от 14 годишно заложничество при татарският хан Ногай през есента на 1299г., заедно с татарска орда предвождана от сина на Ногай – Чака, имал намерение да положи короната на Асеневци на главата на татарина – мюсюлманин. Престолът все пак е зает от Светослав Тертер, който обаче признава своето васално положение спрямо хан Чака. Много скоро след това Светослав Тертер уредил еврейските палачи да удушат хан Чака и изпратил главата му на законния татарски хан Токту. Но патриарх Йоаким ІIІ вече бил в немилост.
Впрочем патриарх Йоаким ІIІ си имал стара дрязка с фамилията. Скоро след като бил ръкоположен за патриарх отказал да признае за законен втория брак на бащата на Светослав, Георги I Тертер (с Мария, сестрата на цар Иван Асен III) и му забранил достъпа до светите тайнства, като по поставил под църковно запрещение.
Българският православен патриарх се противопоставил енергично и на опитите на римокатолическият папа Николай IV да привлече Георги I Тертер към лоното на католицизма.
На Лобната скала е трябвало да бъде обезглавен и патриарх Евтимий от турските поробители.
Когато Търново паднало на 17 юли 1393г., патриарх Евтимий останал като единствена опора на хората – успокоявал, насърчавал, благославял, страдал и плачел с всички българи. Той имал гражданската доблест и пастирската смелост да застане пред завоевателя и да измоли пощада за мирното население.
Скоро след това Сюлейман Челеби събрал и обезглавил 110-те първенци на града в храм „Св.Св.Петър и Павел“. Тогава патриарх Евтимий се изправил отново пред него, за да го порицае за вероломната постъпка.
Заради повторната му дързост, турчинът разпоредил да обезглавят светият човек на Лобната скала. По пътя патриархът благославял хората, онемели от ужас, скръб и отчаяние. Но на дръвника станало чудо– издигнатата за удар ръка на палача се вцепенила, а турците потръпнали в суеверен страх. Поради това патриархът бил пощаден. Вероятно още две години останал в Търново в храм „Св.40 мъченици”, преди да бъде заточен в Бачковски манастир.