Църквата „Успение на Пресвета Богородица” е една от безспорните забележителности на Елена – уникален паметник на архитектурата и изкуството от епохата на Възраждането. Намира се в един и същ двор с църквата „Свети Никола”.
Построена е на мястото на стар параклис по инициатива на богати еленчани. Старият параклис бил построен с разрешение на русенско-търновския управител Смаил ага през 1800 година и преправен в 1813 година в по-солидна сграда. Но с течение на времето дървената постройка не задоволявала нуждите на селището. Еленчани замислили строеж на голяма църква.
Строежът и е започнат през 1836 година, а е завършен през 1838, когато храмът е осветен на 28 август. Изградена е изцяло от камък, като е използван материал от разрушеното кале.
С внушителните си размери (33 метра дължина, 21 метра ширина, 25 метра височина) и смелото си и сполучливо архитектурно решение, храмът е един от най-значителните представители на църковното строителство през Възраждането. Той е най-големият в цяла северна България до Освобождението и един от най-големите в страната до наши дни.
Изграждането на църквата е дело на майстор Михо от махала Болерци, близо до Елена. Цялата постройка със солидното си изграждане и обработката на материала, художественото изпълнение на детайла и особено вътрешното пространствено решение е огледало не само на повишеното самочувствие на гражданите, но и на голямото строително майсторство и конструктивна смелост на майстор Михо. Този майстор е съвременник на Кольо Фичето, уста Генчо Кънев и не им отстъпва по въображение, план и изпълнение.
Църквата “Успение на Пресвета Богородица” е монументална, трикорабна, триабсидна с притвор и галерия над него. Трите кораба са разграничени с по два реда от по четири стройни кръгли колони. Средният кораб е двойно по-широк от страничните. Сводовете се носят от арки, свързани с обща конструктивна система в двете посоки, усилени с дървени обтегачи. Със сигурно чувство за статичност майстор Михо е успял да олекоти въздействието на конструкцията и да постигне голяма “светла” височина с поставянето на големи прозорци във всяко поле, поради което цялото вътрешно пространство действа единно и оптимистично.
През 1861 година храмът е претърпял поправка, за което е оставен надпис на западната стена високо над корниза. Отделна постройка е кулата на камбанарията, изградена през 1912 година.
През 1925 година църквата “Успение на Пресвета Богородица” изгубва много ценно художествено творение- в пожара изгорял иконостаса. Новият иконостас е резбован от Георги Киров, а иконите са от еленския художник Христо Берберов.