Според статистическите данни 2,98% от населението на комуна Гъужан са адвентисти от седмия ден.
Зада помогне на гражданите, които изповядват тази религия, в селото се построява адвентистка църква.
Първият адвентистки мисионер на днешната територия на Румъния е бил бивш католически свещеник, от полски произход, Михаил Белина Чековски. Роден през 1816, расте в строгата и възвишена атмосфера на полските манастири между 1835 и 1849 година. Чувствителен към социалните неправди и към моралното разклащане на духовенството, пристига в Рим, където опитва стъпки за реформа, после емигрира в Новия свят, където прегръща адвентистките убеждения през 1856 година.
През 1864 заминава за Европа с желанието да сподели с жителите на стария континент откритите истини. Така след Италия, Швейцария, Франция и Австро-Унгария, през 1869 Чековски стига до Трансилвания, споделяйки откритите истини в Клуж, Бистрица, Турда, Герла, Беклян, Пата, Кожокна и Лункан, а след това, минавайки през Чернъуц, да придружи в Питещ, търговеца Таке Фотеску.Тук започва да проповядва в къщата на Гарабет Хаджи Аслан, един от снабдителите на кралската къща. Двама от синовете му, Тома и Митика стават, заедно със семействата им, първите адвентисти.
В Клуж, през 1890, в семейството на Йохан Ротмайер, представител на Британското библейско общество, преминават към вярата съпругата и една от дъщерите му, а по-късно и той. В къщата му ще се срещне първат група от адвентисти в Клуж и пак там, в специално подготвена стая на мансардата, следва да се спират следващите мисионери.
Пак чрез немците, този път емигрирали от Крим в Добруджа, заради гоненията от една страна, а от друга, вследствие на поканата на Карол I да отглежда расови коне, се ражда трети източник на адвентизма, през 1891 година.
Л. Р. Конради, след това Андреас Зифрид, бивш баптистки презвитер от Кобадин, Ф. Адонеит и други, са тези, които правят откритата от тях истина да достигне и до местните жители. Там се основава и една от най-старите местни църкви, която съществува и днес, Вииле Ной, Констанца.
1900-1920 е периодът, в който адвентизмът започва да присъства в градовете, търговете и селата на сегашната територия на Румъния, продължавайки в началото линията на немските заселници, развивайки се след това между румънците чрез местните проповедници.
През 1920 година, се организира Римската общност на Евангелските общности на Адвентистите от седмия ден и има над две хиляди членове. Пак по този случай се решава създаването на Семинар, организиран през 1924 година във Фокшан, преместен през 1926 в Търнъвен и после през 1931 в Брашов – Ступин; на издателство, което функционира от 1923 година в Букурещ, и на медицинска институция.
След признаването, чрез кралски декрет от 1946 година и чрез законите за вероизповеданията от 1950 и 1952, адвентистите са за първи път в пълна юридическа законност. Годините по времето на режима за битка за класа, били добри, но и тъжни. Добри, тъй като Адвентистката църква от Седмия ден се разраства. Тъжни, заради липсата на свобода, с всички нейни последствия и изолацията от световната адвентистка църква.
