В центъра на селото се намира паметник, издигнат в памет на героите, загинали през втората световна война (1941-1945). Този паметник е издигнат през 1998 година, на 28 май, с помощта на жителите на комуната и е иницииран от 9 жители.

След период на неутралитет за повече от година (по време на която Кралство Румъния позволява евакуирането на правителството, съкровището и полскита сили към британски Египет, но губи важни територии в полза на тогавашните съюзници на Германия, а именно СССР, Унгария и България) Румъния си  сменя съюзниците заедно с идването на власт на Йон Антонеску. Съюзява се със силите на Оста през октомври 1940  и влиза във войната на тяхна страна през юни 1941, с цел да си възвърне поне териториите, откраднати от СССР : Басарабия, Северна Буковина и района на Херта. След три години и два месеца на военни кампании срещу СССР, които довеждат румънската армия до степите в Северен Кавказ и обратно, на 23 август 1944, съветската армия, която е вече в северна Молдова, още от месец март, крал Михай I дава съгласието си за отстраняване чрез сила на маршал Антонеску, ако той откаже подписването на примирието с Обединените нации. След ясния отказ на Антонеску, крал Михай го уволнява и арестува, а Румъния минава на страната на Съюзниците. Участието на Румъния във втората световна война се характеризира, следователно, с две кампании: източната за освобождаване на Басарабия и Буковина, загубена, и западната- за освобождаване на Трансилвания, спечелена. При приключване на войната, в дипломатически план, само участието на страната на Оста е взето в сметките и Румъния подписва Парижкия мирен договор (1946) като противникова победена страна.

Загубите на Румъния във Втората световна война обикновено са оценявани на над 800 хиляди, както цивилни, така и военни, въпреки че статистиката дава различни цифри. Най-много загуби има след  22 юни 1941, когато нацистка Германия нахлува в СССР.

Румънските военни разходи са около 300.000 човека. Общият брой на загиналите е 93,326 (72.291 по време на съюза със Силите на Оста и 21.035 от страна на съюзниците): общият брой на изчезналите и затворниците е 341.765 (283.322 по време на съюза със Силите на Оста и 58.443 от страна на съюзниците) само 80.000 оцеляват след пленничеството в Съветския съюз. Руските източници отбелязват 54.600 загинали от 201.800 румънски затворници в Съветския съюз по време на войната. Цифрите не включват тези 40.000 – 50.000 загинали в унгарската армия.

Загубите на цивилни са  64.000, включително 20.000 загинали по време на руската окупация на Басарабия и Буковина през 1940-41 и геноцида над ромското население – 36.000 загинали.

Нападенията на съюзниците провокират 7.693 загинали сред цивилните.