Разположен на входа на Археологическия парк, към булевард Фердинанд, бюстът на Василе Първан е открит през 1957 година и е труд на скулптора Йон Иримеску.
Василе Първан (1882 – 1927) е един от големите румънски археолози , с чието име се свързват най-важните открития, свързани с историята на Добруджа и на град Констанца. Той е водил ареологически изследвания в различни региони на страната като директор на Националния музей за античност в Букурещ, като член на Румънската академия – историческата секция и на Комисията за историческите паметници. Изучавал е археологическия комплекс от Адамклиси и постепенно, чрез провежданите изследвания целия регион Добруджа и да донесе ценни данни по въпроса за началото на гръцката цивилизация в понтийските градове.
В три археологически кампании, открива стените на мощната крепост в Хистрия. Неговите изследвания съставят документалната основа за много румънски и чуждестранни проучвания върху историята на старите гръцки колонии по бреговете на Черно море.
През януари 1915 година, Василе Първан започва разкопките на градскта стена на Томис; на база на постигнатите резултати установява контура на мястото и прави първия топографски план на руините на античния град, тежко разрушен от конструкциите, направени след 1878 година. Системните изследвания, предприемани в КОнстанца от Националния музей за античност, заедно с градските трудове, водят до откриването на значително количество на археологически паметници, които обогатяват музея, който, все-още, нямал адекватното пространство, продължавайки да функционира в будката в парка.
Започва историческата си дейност с работата си за докторат Националност на търговците в Римската империя (1909, на немски език), считана от специалистите за едно от най-добрите проучвания за развитие на търговията в класическата античност. С цел решаване на проблемите, свързани с историята на Дакия, организира серия от систематични разкопки, особено в археологическите места от втората желязна епоха. На база на частичните резултати от разкопките, пише Джетика (1926), най-важният му труд (благодарение на съдбата му), обширен историо-археологически синтез, чрез който довежда на пръв план на историческото изследване политическата и културна роля на дако-гетите; някои липси и преувеличения (между които наблягане на ролята на скитите и на келтите в развитието на културата на гето-даките) не омаловажават стойността на тази творба.
Чрез идеалистичната си историческа концепция, изложена в социологическото изследване Фундаменталните идеи на съвременната социална култура и в есета (томовете Исторически идеи и форми и Мемориали) успява да направи синтез на неохегелианизма и неокантианизма и се обявява за противник на шовинизма и на космополитизма.
Василе Първан има изключителна роля в създаването на новата румънска археологическа школа. Той организира Румънското училище в Рим, институция за усъвършенстване на младите археолози и историци, инициира и ръководи появата на нейните указатели „Ephemeris Dacoromana” и „Diplomatarium Italicum”, както и първата серия на списание “Дакия“.
