Serviciul AudioTravelGuide poate fi accesat GRATUIT, fara suprataxa, de pe orice telefon sunand la +40. Costul este cel al unui apel normal catre o retea fixa!
Sig Top
ROBG Audio Travel Guide App
Google Play Store
App Store

19000

INFO

Български Културен Център, КалафатCod 1302


Българският културен център в Калафат се помещава в двореца Маринку.

Сградата е построена между 1905 и 1907 година от Щефан Маринку, кмет на Калафат през периода 1911-1914 година, който произхождал от заможно семейство, дало много ценности. Дворецът е построен в памет на неговата дъщеря, Мариоара, която само на 13 години умира от туберкулоза, след като и първата му дъщеря — Олга, умира само на годинка от туберкулозен менингит.

Построен е в еклектичния за времето стил, френски неокласицизъм, с акценти от барока и рококо, по плана на френския архитект Пол Готро, този, който прави и Кралския дворец, Двореца Котрочен, Двореца ‘Жан Михаил’ в Крайова, сградата на Спестовната каса Букурещ, а надзираващ работата е архитект Константин Рогалски.

Щефан Маринку бил добър финансист, основава ‘Банка на Калафат’ (1901), занимава се с търговия и арендаторство, става член на Търговската камара в Крайова  и кмет на Калафат (1911-1914).

Дворецът има почти 50 помещения и площ от 8.333 кв.м. на три нива и струвал през онези години един милион в златни монети. Основната конструкция, подземие, партер, хох-партер, етаж и кула, включвала 48 помещения с различно предназначение. За живеене били само 11 стаи на хох-партера, всички с излаз към големия коридор, 4 на етажа, 6 в подземието. Инсталирано е електрическо осветление, калорифери, асансьор за пренос на храната от кухнята в подземието в трапезарията на хох-партера, течаща вода.

Прилежащите сгради са следните: къща за портиера с 3 стаи и къща в дясната част на двора, с етаж. Долу били боксовете и гаражи, горе осем стаи за живеене за персонала. В двора са били и кокошарниците стаята с лед; още парникът, направен от желязо и стъкло, действащ и днес. Той се намира в градината зад двореца, и имал не само цветя, но и плодни дръвчета. В парника имало екзотични дървета: лимони, цитрони, портокали, много видове палми.

Вътрешните и външните декорации са направени от италианския инженер-конструктор Пиетро Адоти. Той дошъл с екипа си от резбари, зидаро-мазачи, железари, дърводелци, мебелисти. Работили три години в двореца. Мраморът бил донесен от Италия, бял като сняг, с различни преливания, розов храст, зелено, кърваво червено, кремаво. Отвъд масивните врати от ковано желязо се появявали кристалните прозорци с монограма на собствениците, с водния знак в короната, а стъпалата на стълбите, които се качват към вътрешността са бляскави, млечни. Направени като ветрило, огражда ги позлатената дантела на балюстрадите. Те се разтварят бляскави в две огледала от Муранско стъкло. Паралелни, фиксирани в полирани рамки от страничните стени на антрето, увеличават размерите му — дантелен корниз огражда плафона. От централния му медалион, цъфнал като лотус, виси полилей с осем   заоблени ръкава, позлатени, поддържайки в кристални чашки пламъците на свещите и сълзите на прозрачни полилеи, светъл грациозен арабеск, мултиплициран безкрайно в дълбочината ан огледалата.

За салоните, мебелите в стил Луи XIV или Луи XVI, тапицерията Обюсон, килимите от Савонри, са донесени от Франция.

Само в румънската стая била постлана на пода хубава олтенска черга. В ориенталската стая имало килими от Шираз и Табриз, безценни, турски шалове, скъпи оръжия, ниски масички, инкрустирани със седеф.

 



Did you spend the night/ are you planning to spend the night in the region?
If yes, how many nights do you intend to/have spend in the region?
Post ID
Post Name
Post URL


codelist


booked.net



3609813