Тук, в къщата му музей, «построена през 1908 г., с две стаи и коридор», намираш действително «две къщи в една единственна»: тази, в която е роден и израснал геният на румънското кино и другата, на чичо Мърин, роля, създадена от Амза Пелля, герой, който иронизира, кога сладък, кога горчиво, епохата на тъжен спомен, превръщайки черно-белия екран в нюанси на синьо, цветът на ангелите.
Тук те са донесени от жители на Бъилещ стари предмети, запазени от времето на комунизма. С помощта на дъщерята на маестрото и на г-н Даниел Тудорика е станало събирането на 25 лични вещи на актьора.
Кметът Костел Пистрицу, с почти цялото село, което е обичало Амза, се хванали ръка за ръка и направили така, че жилището с глава на ангел на входа, да се превърне в място на „поклонение“ за любителите на красотата.
Белият дом, като в историите, които Амза е разказвал на дъщеря си, Оана, е посипана тук-там от зеленина, сякаш ти изглежда, че земята се смързва с небето за няколко минути.
Черна масичка, на която седи снимка на маестрото, облечена в рамка в траур, и две табуретки, пепелник с няколко люспи семки и две изпушените цигари, заедно с табакерата на Амза Пелля, те карат да мислиш, че актьорският гений актьор на Румъния те чака на димящо кафе. Един бюфет, където можеш да намериш на почетно място четири снимки, две с родителите на артиста, един от брака на Амза с Домника и една изобразяваща безсмъртния чичо Мърин, до бюро, където можеш да прочетеш за себе си стихотворение, написано от самата ръка на актьор, завършват вида на посрещащата къща, която очаква гости да прекрачат прага й непрекъснато.
В коридора е единствената снимка, на която Амза Пелля се смее от сърце, от сърце. Оана искала тя да бъде на входа на къщата на маестрото, в знак на това, че ни приветства всички със същата радост, с която бяхме свикнали. Също така в къщата има два стари като история часовника, спрени и двата на 7:25 ч. Часът, в който геният на румънското кино си е отишъл, както казва поетът, «да си почине малко».
На излизане от къщата-паметник, някъде в един ъгъл, има подкова поставена върху парче дърво, появила се на вратата на къщата, когато започнали ремонтите.
Той напусна този свят много изненадан, че светът го обича. Гледаше зад завесата опашките пред къщата. Опашки непознати, които чакаха да влязат да му кажат: Здраве! Беше изненадан и ни попита на висок глас: „Защо тези хора ме обичат? Аз не съм направил нищо за тях. “ Това беше Амза.
Амза Пелля, роден на 7-ми Април 1931 г. в Бъилещ в семейство с пет деца, баща му, носещ същото име. След След завършеното основно училище в родното си село, Амза завършва Националния коллеж «Карол I” в Крайова, като представител на златната промоция на румънския театър. Играе в Народния театър в Крайова, Малкия театър Театър Nottara, Комедийния театър и Националния театър в Букурещ, утвърждавайки се като един от най-известните актьори на румънската сцена. Въпреки че участва в десетки филми, той остава запомнен в душите на публиката с в ролята на Михай Витязул, комедийната на Чичо Мърин, и успява да съчетае двата персонажа в „Тогава осъдих всички на смърт.“ Актьорът умира на 52 години, оставяйки след себе си вакуум, който се усеща всеки ден.
