Serviciul AudioTravelGuide poate fi accesat GRATUIT, fara suprataxa, de pe orice telefon sunand la +40. Costul este cel al unui apel normal catre o retea fixa!
Sig Top
ROBG Audio Travel Guide App
Google Play Store
App Store

19000

INFO

Лопушански Манастир „Св. Йоан Предтеча“, ЧипровциCod 2159


Лопушанският манастир „Св. Йоан Предтеча“ е разположен в чипровския дял на Стара планина, в долината на река Дългоделска Огоста, между селата Помеждин, Меляне и Георги Дамяново (до 1958г. с. Лопушна). Манастирът отстои на 21 км. от Монтана, на 30 км от Берковица и на 55 км западно от Враца. До него се стига сравнително лесно с кола по пътя от Монтана за гр. Чипровци. Следва се отбивката за с. Георги Дамяново. Малко след селото лежи Светата обител, непосредствено до пътя.
На мястото на сегашния Лопушански манастир някога е имало друг, построен още през Второто българско царство. Споделил съдбата на многото български манастири, през епохата на османското владичество той бил многократно разрушаван и опустошаван и отново въздиган. След разрушаването му по време на Чипровското въстание през 1688 г. останал задълго време в запустение и населението започнало да го нарича „пустият манастир“.
Една легенда гласи, че в манастирската воденица на р. Огоста често са се подслонявали хайдути. Един ден баща и дъщеря тръгнали от близкото село към манастира. По пътя ги подгонил турчин и те намерили убежище в манастира, където в момента се намирал и воеводата Огнян. Турчина стигнал до воденицата и се нахвърлил върху девойката. В този момент Огнян изскочил от скривалището си и забил брадва в тила му. Заровили трупа в говеждия тор зад сградата, но за зла участ хрътката на турчина станала ням свидетел на цялата случка. Тя се върнала в Берковица и започнала да вие пред къщата на стопанина си. Разбрали, че се е случило нещо лошо с него, близките му тръгнали след кучето, което ги завело до воденицата. Започнали да ровят торището и открили трупа на убития. Разярени, турците подпалили манастира и изклали монасите. Само един от тях успял да се спаси с бягство в Сърбия.
В периода 1850-1853г. по инициатива на свещеник Петко Илиев от с. Главановци и със съдействието на архимандрит Дионисий, който дошъл от Чипровския манастир, заедно с брат си Гедеон, се започнало възстановяването на манастира. Помощ им оказали и жителите на околните села. През 1853 г. майстор Лило от с. Славине, Царибродско завършил днешната голяма и внушителна манастирска черква, която по конструктивно, архитектурно и строително решение, твърде много прилича на черквата на Рилския манастир.
С възобновяването си през 1853 г. Лопушанският манастир се превърнал във важно духовно огнище. По това време игуменът на манастира йеромонах Дионисий открил килийно училище за безплатно обучение на децата на бедни родители от околността. Училището развивало активна просветна дейност.
Същевременно манас­тирът свързал дейността си и с борбите на българското население за освобождение от вековния поробител. Особено активно участие взема йеромонах Дионисий, по това време там отсядали воеводите Панайот Хитов,Филип Тотьо,Иван Кунин и други.
Манастирът се превръща в любимо място на народния поет Иван Вазов и по време на пребиваването си там той създава част от незабравимия си роман “Под Игото”. През периода през 1879-1881г.,писателят бил назначен за околийски съдия в Берковица.
През 1989г. Лопушанския манастир е реконструиран, след като северното крило било застрашено от срутване. Основната заслуга за това е на тогавашния игумен архимандрит Амвросий, като по негово време се издига нова жилищна сграда с два красиви резбовани чардака.
Манастиският комплекс се състои от църква, жилищни и стопански сгради и белокаменна чешма, обградени от каменна стена.
Съборният храм е просторна, псевдобазиликална, трикорабна черква, която се състои от обширен наос с олтарна абсида, две декоративни абсиди от източната страна, две странични конхи (певници) и два странични параклиса от северната и южната страна на храма. Особено монументално е въздействието на високата аркада на околовръстната галерия, издигната върху дванадесет цилиндрични колони. В продължение на двата странични параклиса аркадата опасва част от северната и южната и цялата западна стена на храма и пластично раздвижва цялата фасада на сградата. Над покрива на черквата високо се издигат пет купола върху осмостенни богато осветени барабани, които придават на черквата особено живописен изглед.
Неизвестно по какви причини черквата на Лопушанския манастир останала без стенописна украса. Запазени са само някои стари икони, които са ценни произведения на българското иконописно изкуство. Двете големи иконостасни икони на Христос и Богородица са нарисувани през 1863 г. от видния български възрожденски живописец Станислав Доспевски (1823-1878). Забележителна творба на дърворезбеното изкуство представлява централният дърворезбен иконостас на черквата, изрязан от самоковския майстор резбар Стойчо Стефанов Фандъков в ажурена и плътна резба. При изрязването по иконостаса на многобройни растителни орнаменти, птици, животни и отделни библейски сцени той проявил великолепното си майсторско умение и изискан художествен вкус.
Отвън стените на черквата, а и на входната врата на манастира, са украсени с малки каменни релефи, изобразяващи хора и животни. Предполага се, че някои от изобразените човешки фигури отразяват образите на майсторите строители на храма.
Жилищното крило в Лопушанския манастир е решено напълно в духа на съвременната манастирска архитектура. То е двуетажно, с паянтова конструкция. На първия етаж се намират хранителния блок и няколко гостни стаи, а на втория се помещават игуменарница, монашески килии и още гостни стаи.
В момента в манастира тече усилен ремонт-изгражда се ново жилищно крило, на мястото на старото-северното, рухнало преди няколко години.
В двора на манастира може да се види и строената през 1856г. белокаменна чешма с три чучура, чиято светена вода извира на 3 км наблизо.
В ъгълчето на двора скромно стои малката църквичка “Рождество Богородично”, използвана за богослужение през зимните дни.. Така я и наричат – “зимна”. Но тя е известна и като Параклис-костница, тъй като в нея се съхраняват стотици кости, вероятно на местни жители, участници в Чипровското въстание.
Камбанария не е съграждана. Но петте използвани камбани, окачени на двора, са смятани от братството за исторически, като две от тях, най-големите, са донесени от храмовете на останалите под язовир села – Живовци и Калиманица.
Пред храма пък се извисява огромна секвоя-гигантея, засадена в чест на раждането на някогашния престолонаследник Симеон Сакскобургготски.
В околностите на Лопушанския манастир все още съществуват останките от 8 антични и късноантични крепости. Повечето от тях са наречени в региона градища – Лопушанското, Еловишкото, Черното, Горноцеровското и т.н. А историческите извори казват, че римският император Август е наредил да се добива злато сред пясъците на величествената природа.
Надморската височина край Лопушанския манастир е 260 м. А климатът наоколо се слави като изключително благоприятен за лечението на белодробни заболявания, както и на двигателно-опорния апарат. Оприличаван е с този в Банкя, и като доказателство, местните хора изтъкват, че не случайно дълги години до манастира е съществувал пионерски лагер. Реките са пълни с риба, водата е бистра, въздухът – чист.
Понастоящем Лопушанският манастир е действащ, мъжки, а негов игумен е младият и амбициозен архимандрит Йоан. Обителта разполага с 16 стаи за гости и ресторант – магерница, като според игумена, заплащането е доброволно, не по тарифа, а кой колкото даде. Нарича го дарение или лепта, като важното е да се пречистиш, да се помолиш мълчаливо, да запалиш свещичка, да пообщуваш с Бога.




Did you spend the night/ are you planning to spend the night in the region?
If yes, how many nights do you intend to/have spend in the region?
Post ID
Post Name
Post URL


codelist


booked.net



6275675