Serviciul AudioTravelGuide poate fi accesat GRATUIT, fara suprataxa, de pe orice telefon sunand la +40. Costul este cel al unui apel normal catre o retea fixa!
Sig Top
ROBG Audio Travel Guide App
Google Play Store
App Store

19000

INFO

Румънски Мавзолей, Музеен Кът и Мемориален Парк, ГривицаCod 2210


Името на село Гривица се свързва с петмесечните сражения за Плевен.
По време на Руско-турската война 1877/78 г. на 3 км северозападно от селото се намират Гривишките редути, едни от най-силните турски позиции по време на Плевенската епопея 1877 г. В боевете за овладяването им по време на Третия щурм за Плевен – 11/12 септември 1877 г.- младата румънска армия получава бойното си кръщение.
11 септември 1877 г. ІІІ-ти щурм за Плевен. Обединената Руско-румънска армия, под командването на княз Карол І атакува силните турски позиции на хълмовете около Плевен. На румънската армия се пада труден жребий –източния участък, на 3 км северозападно от с. Гривица. В кръвопролитните сражения за овладяване на турските редути „Абдул Керим табия и „Баш табия” румънската армия показва неподозирано добра подготовка и висок боен дух. Дадени са много жертви – убити 15 офицери и 1333 войници, ранени 41 офицери и 1176 войници или общо 2565 синове на румънския народ. От този ден долината пред укрепленията носи името – „Валя лакримий” – Долината на сълзите, а в паметта на българския народ остава завинаги подвига на капитан Валтер Мъръчиняну, майор Георги Шонцу, на командира на 2-ри егерски полк майор Кандиану-Попеску, който с горещи слова и личен пример повежда войните в атака, героизма на редник Григоре Йон, сержант Стан Георге и капрал Ника Василе, всичките от 2-ри батальон на егерски полк, пленили турско бойно знаме. Румънският историк Василе Христу пише: „Съобщението за падането на Плевен изпълни с голяма радост сърцата на всички румъни. Този ден се смята за слънчев празник в историята на Румъния. Тълпи с народ изпълниха улиците на Букурещ със знамена, факли и музика.”
В аналите на военната история и на България и на Румъния „Плевен” става символ на войнска доблест, безпримерен героизъм, стоицизъм и себеотрицание.
Румънският мавзолей при с. Гривица е открит през1902 година по случай 25-та годишнина от Руско-турската война 1877-1878 г. и участието на румънската армия в боевете при Гривица и Плевен през 1877 г.
Идеята за издигане на мавзолей в с. Гривица в памет на „храбрите румънски войни, загинали при Гривица”, е на румънския крал Карол І, командващ румънската армия по време на войната. Мавзолеят е строен от 1892 до 1897 г. с доброволни пожертвувания от румънския народ.
Изграден е в ренесансов стил, примесен с романо-византийски елементи. За строежа са използвани блокове от обработен камък. Мавзолеят е с кръстообразна, симетрична форма. Високият купол завършва с ажурен кръст. По-малки железни кръстове са поставени върху главния корниз над входа и другите срещуположни стени. Масивна двукрила врата води към храмовото помещение.
Стените и купола в храмовото помещение са изографисани от румънски майстори. Образите са живи и естествени и не следват строго църковно византийския канон. В медальоните над входа и двата странични прозореца са изписани библейски сцени, които се отличават със забележителна художествена стойност. Иконостасът е резбован, с четири икони – „Св. Николай”, „Богородица с младенеца”, „Исус Христос” и „Св. Архангел Михаил”. Според проф. Асен Василиев, иконостасът е изработен от дебърски майстори от известния род Филиповци от с. Осой, които през 1880 г. идват в освободена България. Групата, под ръководството на Иван и Йосиф Филипови и синовете им Иван Йосифов Филипов и Филип Иванов, е работила с прочутия майстор Уста Генчо.
В бронзов медальон, прикрепен към иконостаса, е изписан текст-посвещение на румънски език и годината „1902”. През 1904 г. при посещението на румънски учители в Мавзолея е положен декоративен бронзов венец в памет на героите от войната 1877-1878 г. Венецът е украсен с дъбови и лаврови листа, върху които са изписани имената на местата, където действа румънската армия, а от двете страни на иконостаса е поставен паметен надпис на румънски и на български език.
През 1949 г. Мавзолеят е предаден на Българската държава по силата на официално споразумение между Румъния и България. Костницата е основно преустроена през 1966-1967 г. Румънският Мавзолей при с. Гривица е включен в Регистъра на паметниците в Република България със статут на паметник на културата с национално значение.
В непосредствена близост до мавзолея е създаден музейният кът с експозиция, която с документални, илюстративни и веществени материали представя участието на Румъния в Руско-турската война 1877-1878 г., бойните действия и сътрудничеството на руси и румъни при с. Гривица, помощта, която местното българско население оказва на освободителните войски по време на сраженията и паметниците, издигнати от признателните потомци.
На централната алея в парка се издига Румънският паметник, изработен от местен камък, с формата на пресечена пирамида. На източната му страна се чете текст: „Който се бори храбро, името му остава безсмъртно”, а на западната – името на румънския сержант – разузнавач Цинтила Георги.
Срещу паметника се намира Братска могила на загиналите при Гривица руски и румънски воини, изградена през 1960 година.
В района на с. Гривица има общо 17 паметници и укрепителни съоръжения, свързани с Руско–турската война от 1877/78 г.
Паркът е изграден от български и румънски бригадири през 1958 г. Наблизо са историческите Гривишки редути и „Долината на сълзите”, където загиват най-много румънски воини в боевете за Плевен.




Did you spend the night/ are you planning to spend the night in the region?
If yes, how many nights do you intend to/have spend in the region?
Post ID
Post Name
Post URL


codelist


booked.net



3514332