Serviciul AudioTravelGuide poate fi accesat GRATUIT, fara suprataxa, de pe orice telefon sunand la +40. Costul este cel al unui apel normal catre o retea fixa!
Sig Top
ROBG Audio Travel Guide App
Google Play Store
App Store

19000

INFO

Средновековната Църква „Св. Никола“, Долна ВереницаCod 2174


Средновековната църква „Св. Никола“ се намира в южния край на с. Долна Вереница.
Няма точно сведения за времето на построяването на храма, но приблизително е датирана към XVI век. За до получи сегашния си вид, сградата е претърпяла няколко строителни етапа. Първоначалната сграда с вероятна датировка края на ХVІ началото на ХVІІ в., през ХІХ в. западната стена е съборена и е прибавено правоъгълно помещение, с което обемът на наоса е нараснал двойно. През ХХ в. от запад е прибавен притвор с паянтови стени, който принадлежи към третия етап от преустройството на църквата.
През втората половина на XX в., след като под мазилката на старата част от храма били разкрити средновековните стенописи, църквата е обявена за паметник на културата от национално значение.
В архитектурно отношение старинната църквата представлява малка еднокорабна сграда с полукръгла широка апсида, като в страничните стени на наоса има по две високи слепи ниши (в тези на южната стена има по един тесен прозорец). Във вътрешността на храма правят впечатление някои интересни особености – заострените профили на апсидата и на нишите, разположени на северната и южна стена. Според специалистите тези готически елементи проникват в местната православна архитектура чрез старите католически храмове в Чипровци, Железна и Копиловци. Наосът на църквата е вкопан с три стъпала под нивото на двора. Той е засводен с масивен полуцилиндричен свод, а притворът е покрит с дървена конструкция. Църквата има два входа – главен, от запад, и един на северната стена.
Стените на най-старата част на храма са били покрити изцяло със стенописи, от които в по-голямата си част са достигнали до нас в сравнително добро състояние. Ктитори на най-старата живопис са Нейо и Неделко, това се разбира от ктиторския портрет с надпис, поместен в западната слепа ниша на северната стена. Иконографската схема е съобразена с православния канон. В олтарната част има сцени с интересно иконографско решение и монументални изображения на светци с различни символи на вярата. В апсидта отгоре е „Богородица Ширшая“, а отдолу изображенията на 6 църковни отци. В проскомидийната ниша е канонично изписан Христос в гроба, а в нишата южно от апсидата е изобразен Св. Роман. На южната стена в цял ръст е изрисуван Св. Кирил Александрийски. В наоса сцените и фигурите са рамкирани с декоративни полета съобразени с особеностите на вътрешната архитектура. На първия пояс над цокъла, наред с ктиторите, са изобразени светци в цял ръст, като тези в нишите на южната стена са силно заличени. Над долния пояс има фриз с медальонни изображения на светци. В дъгата на свода, над фриза, са поместени два регистъра. В долния са включени житийни сцени на патрона на храма – Св. Николай Мирликийски, а в горния известни евангелски сцени. Зенитът на свода е зает от медальоните: Христос от Възнесение (над олтарното пространство), Христос Вседържител и Христос Емануил. По дължината на целия свод и трите композиции с изображения на Христос, са разделени от двете страни с фриз от по-малки медальони със светци.
Западната по-нова част на наоса е изписана частично през 70-те години на ХІХ в., като там, отличаващите се със своя примитивизъм стенописи, отстъпват значително на средновековните. Върху цялата източна стена на притвора е разположена сложната композиция „Страшния съд“, изписана вероятно в началото на ХІХ в. Предполага се, че тази творба е дело на тревненски зографи. В патронната ниша над вратата е представен св. Никола, а от страни, в две други ниши са нарисувани Богородица и Христос.
Иконостасът е работен през първата половина на XIX в. от неизвестен майстор. Растителните орнаменти радват окото с красивите форми и топлота на дървото. Интересни са царските двери с малките медальони, заобиколени от дърворезба и останали вероятно от края на XVIII в. Икона на Св. Георги рисувал поп Пунчо – „нови зограф“ от Мокрещ, схематично, но с желание за въздействие. Между другите икони зограф Пунчо нарисувал и тази на Св. Димитър, който според изкуствоведа проф. Асен Василиев убива не цар Калоян, а жестокия езичник Лий. Под иконата има дата 1810 г. Подобна икона с наименование на убития от светеца е видяна от изкуствоведа в църквата „Св. Марина“ от 1869 г. в с. Рендина, Солунско. И там иконата е била написана със славянски надпис (не на гръцки).
В църковния двор, източно и южно от храма се намират няколко интересни каменни кръста, представляващи истински произведения на българското приложно изкуство.
Понастоящем старинната църква „Св. Никола“ в с. Долна Вереница е ремонтирана външно, само допреди няколко години се е намирала в окаяно състояние. Това което остава да се направи е реставрация на средновековната живопис, която е била увредена, когато покривът е пропускал вода.



Did you spend the night/ are you planning to spend the night in the region?
If yes, how many nights do you intend to/have spend in the region?
Post ID
Post Name
Post URL


codelist


booked.net



6904034