Serviciul AudioTravelGuide poate fi accesat GRATUIT, fara suprataxa, de pe orice telefon sunand la +40. Costul este cel al unui apel normal catre o retea fixa!
Sig Top
ROBG Audio Travel Guide App
Google Play Store
App Store

19000

INFO

Църквата “Св. Никола”, СофрониевоCod 2768


Софрониево (до 1934 г. – Сърбеница) е село в Северозападна България, разположено на източният край на най-плодородната част от Дунавската равнина – Златията, започваща в околностите на град Вълчедръм и включваща земите между реките Цибрица и Огоста. Районът на селото има хилядолетна и богата история. Според направените от местния изследовател – Богдан Николов археологически разкопки, първите обитатели на територията на сегашното село са дошли около 10 000 г.пр.н.е.
Средновековната църква „Св. Никола“ се намира в северната част на селото и е регистрирана като паметник на културата с национално значение.
Изграждането на храма е започнало по време на Второто българско царство (XII-XIV в.), има видими данни за два строителни периода. Църквата е единствената от този тип (еднокорабна) и период в равнината на Северозападна България, изцяло запазена до наши дни. Около нея са открити основите на първото в селото килийно училище.
Самата църква представлява еднокорабна едноапсидна сграда, без притвор. Размери (без апсидата): дължина – 4,50 м; ширина – 3,90 м. Пред апсидата има зидана олтарна преграда, на южната стена има два прозореца, а входът на западната стена е с размери 1,70 х 1 м. Църквата е градена от грубо дялани камъни (апсидта с ломени) споени с бял хоросан.
От северната и западната стена на сегашния обем се виждат основи на по-стара сграда – зидове с ширина 0,66 м. Вероятно апсидата на сегашната църква принадлежи на по-стара църковна сграда и по-късно е била използвана в оформянето на сегашния обем. Подът, който днес е доста разкопан от иманяри, е настлан с тухли.
Цялата вътрешност на храма е била изписана. Понастоящем от стенописите е останал фрагмент от „Ширшая небес“ в апсидата и незначителни части от „Христос Пантократор“ на свода. Живописта е изпълнена в синьо, зелено, кафяво и бяло. Според изкуствоведческите проучвания, стенописите принадлежат към XVIII-XIX век.
Сградата е конструктивно устойчива, каменният свод е пропукан в зенита си в надлъжна посока, но е запазен благодарение на поставените преди години железни обтегачи. Основните поражения на църквата са нанесени вследствие на проникване на дъждовни води през покритието на свода. С течение на годините от прогизналият с влага свод е унищожена мазилката със стенописите.
Храмът е имал красив дърворезбан иконостас с ценни икони, малка част от които са запазени до днес, но повечето са откраднати.
На западната старана на църквата и в двора около нея са правени сондажи, като стратиграфията показва, че най-долните пластове съдържат материали от погребения от тракийската епоха.
Църковният двор е осеян с каменни кръстове, подобни и еднакви с тези от некропола на 50-100 м южно от църквата. Вероятно храмът е бил гробищен. Регистрирани са около 450 паметни знаци, те удивляват с оригиналната си пластична декорация. Въз основа на начина на изработка и запазени дати, кръстовете са датирани в широки граници – от XIV до XIX век.



Did you spend the night/ are you planning to spend the night in the region?
If yes, how many nights do you intend to/have spend in the region?
Post ID
Post Name
Post URL


codelist


booked.net



3528523