По време на Руско-турската освободителна война 1877/78 град Плевен става център на най-продължителните и драматични сражения, останали в историята като Плевенска епопея. След пет месечни кръвопролитни боеве победата е извоювана с цената на 31 000 убити и ранени войници и офицери от многонационалната руска имперска армия и 4500 от румънската .
За увековечаване паметта на героите от плевенската епопея през 1902 година комитетът „Цар освободител Александър II”, под председателството на видния възрожденец и писател Стоян Заимов, взема решение за издигане в Плевен на параклис-мавзолей. През март 1903 е обявен анонимен конкурс за проект на мавзолея сред българските архитекти с изискване сградата да е в български църковен стил и да се състои от две части: подземна гробница и надземна – параклис. Първа награда не се присъжда, втора награда получава архитект Пенчо Койчев за проекта си с мото „Цар Освободител“.
На 24 април 1903 година тържествено е положен основния камък на мавзолея. На церемонията, започнала с молебен, е отслужена панихида за загиналите. Строежът продължава 4 години – до август 1907 г.
Мавзолеят е построен със средства от държавата, отделни общини и частни дарители и възлиза на 300000 златни лева.
Параклис-мавзолей „Св. Георги Победоносец” е открит тържествено на 16 септември 1907. На церемонията присъстват княз Фердинанд I, Великият княз Владимир Александрович, български политици, общественици, участници във войната.
Параклис-мавзолеят е забележителен исторически и архитектурен паметник, построен в стила на българските църкви от късното средновековие. Сградата е кръстокуполна, ориентирана в посока изток-запад, с 24 метров централен купол, който завършва с железен ажурен кръст и 4 полукубета. От северната и южната страна на мавзолея са поставени големи мемориални плочи от сив гранит, на които са изписани названията на руските и румънски полкове, имената на офицерите и броя на войниците, загинали в боевете за Плевен. По ъглите с бронзови букви са отбелязани градовете, селата и бойните полета, където се водят най–ожесточените сражения. Оградата е направена от масивни дялани каменни блокове, украсена с гюлета и снаряди, върху колоните се извисяват 16 броя 6/8 дюймови руски крепостни обсадни оръдия – мортири.
На 3 март 1968, по случай 90 години от освобождението на България, пред Параклис-мавзолея е запален вечен огън.
Входната врата на мавзолея е украсена с розети и плетеници в български народен стил– резба на проф. Ян Тръвницки. В люнета над входната врата е поставен орелеф на „Св. Георги Победоносец”, изработен от скулптора Жеко Спиридонов.
Олтарът в храмовото помещение е разположен в източната ниша и е отделен с иконостас. С много голяма художествена стойност е иконостасът– изящно творение на резбарското и иконописното изкуство, дело на проф. Ян Тръвницки. През 1906 печели златен медал на международно изложение в Париж. Иконите са дело на големите български живописци проф. Антон Митов и проф. Иван Мърквичка. Иконите са подредени според канона. В ляво от царските двери са „Богородица с младенеца” и „Св. Георги Победоносец на проф. Иван Мърквичка. В дясно са иконите на проф. Антон Митов – „Исус Христос” и „Св. Александър Невски”.
Под сводовете на храмовото помещение се намират 8 изящни еднакви гипсови глави на херувими изработени от скулптора проф. Марин Василев.
По случай 100 годишнината от освобождението на Плевен е взето решение за промяна на интериора на Параклис-мавзолея и изписване на стените. Художникът Иван Кожухаров за пет месеца в три от нишите развива фигурални композиции в техника фреско (мокро рисуване). Представени са темите „Сражение”, „Признателност към подвига” и „Пиета”.
По двураменно стълбище се слиза в крипта, в центъра на която има мемориален пръстен с надпис „Слава вам освободители“ и модел на Георгиевски кръст за храброст. Три мраморни саркофага съхраняват част от костите на загиналите войници от многонационалната руска и румънска армия. Щикови пластики бдят като почетен караул над покоя на загиналите войни. По стените на костницата има паметни плочи, като най-старата от тях е на Одеския кадетски корпус от 1910.
Параклис-мавзолей „Св. Георги Победоносец” завинаги променя облика на Плевен и се превръща в емблема и символ на града. Той напомня за саможертвата на хилядите войни, дали живота си за освобождението на Плевен.
