От историческа гледна точка, Ансамбъла от Двора на Коцофените и Къщата на Коцофените датира от средата на XVIII век, бидейки включени в списъка на историческите паметници от 2004 година.
Днес, това имение е в напреднал стадий на разложение. Имението е в плачевно състояние, без прозорци, врати, с паднала мазилка.Архитектурата на сградата напомня колко внушително е било имението в миналото. Забелязват се дебели стени от керемиди. През 1930 година Кралица Мария на Румъния е била гост в тези къщи.
Наследниците на болярите Коцофени се борят в съда за възвръщането на имението, което искат да си възвърнат.
Заменяйки двора през XVII век на губернатора Михай Коцофяну, който се е намирал в долината на селото, ансамбъла, разположен по крайбрежието на Жиу е един пример на резиденциална архитектура от Румънската Държава, забележителен със своята архитектура за двеста години непрекъсвано обитаване и който поколения са мислили, че трябва да обогатят, извеждайки своя отпечатък върху това как той се е намирал в периода преди Втората световна война.
Най-важният, значителен и ефектен архитектурен обект е къщата, „Bojarenhaus Спътар Предеску в Коцофени (Долж), 1765,“ разказва ни Wilhelm Jänecke, в неговата Das rumänische Bauern und Bojarenhaus, Букурещ 1918 г., където я и илюстрира с две снимки. Високо издигнато над няколко сводести стаи предназначени за приложения, етажа за живеене е достъпен чрез беседка с външна стълба; разпределението на пространствата е специфично за строителната епоха, както са и куполите, обхващащи всяко едно помещение индивидуално.
В края на XIX век, имението се разделя между двете дъщери на семейството, а до старата къща се издига нова къща, в неорумънски стил. Къщата е трябвало да бъде готова през 1906год., година, през която ландшафните архитекти Е.Редонт и Е. Пинард- създателите на Парк „Бибеску“ в Крайова- са били наети да проектират парка в двора от Коцофени.
Това и правят, унифицирайки целия ансамбъл чрез развитие на ландшафта, включително и „фонтана на губернатора“, който улавя няколко извори в основата на скалата и който се виждаше до преди няколко години. Имиджа и състоянието са били отлични, така както свидетелстват, например снимките, направени по време на посещението на Кралица Мария през 30-те години. През 1949 год.или 1951 год., дворът преминава в собственост на Агрономическия институт на Крайова, след това на едно военно поделение, за да остане до днес в „попечителството“ на местната власт. Проектът за реставрация, иницииран от Министерството на културата през 1998 г. не е завършен поради липсата на средства. Дори и така, в лошото състояние, в което се намира дворите са впечатлили онези, които са ги видели скоро.
Дълго време дворите са били считани за модела на известния Танасе Скатиу. Тук са направени най-важните сцени от едноименния филм през 70-те години на режисьора Дан Пита. В момента, имението се намира още в съдебен спор между двата партньора, които искат да го реставрират. Ансамбълът съдържа: Къща на Коцофените, Църквата „Успение Богородично”, Неорумънско имение, Неокласическа къща, Парк, Старо училище.
Имението на Коцофените от Хълма е било по неговото време един комплекс от от сгради, добре позициониран. От върха на хълма може да се наблюдава зоната като орлово гнездо до далеч, към Крайова.
