Античният керамичен център край град Павликени води началото си от 1971 г. Тогава край града е разкрита пещ за извличане на битова керамика, която датира от римската епоха. По-късно са разкрити общо 8 пещи. На мястото са намерени множество керамични предмети, които спомагат за изследването на керамичното производство от тази епоха. Античният център е първия музей на открито
Архитектурният комплекс край Павликени е създаден в края на I в. сл. Хр., още преди основаването на Никополис ад Иструм след Дакийските войни на император Траян. По това време в Нове (при съвр.гр. Свищов) вече е изграден военен лагер, в който е настанен I –ви Италийски легион. След като се уволнят от военна служба, някои от войниците се връщат по родните си места, но други остават в региона и се заселват в плодородната долина на р. Росица. Вероятно така се появява и вилата край Павликени, една от многобройните в региона. От тук преминават важни пътища, свързващи провинцията Мизия (по-късно Долна Мизия) с останалите краища на огромната Римска империя. Този факт e причина за наличието на множество пътни станции, селища, вили, светилища и занаятчийски центрове.
Централната вила край Павликени (вила рустика – централен сектор) заема площ от 4100 кв.м. и има неправилна правоъгълна форма. Около вътрешен двор с колонада са разкрити верижно разположени помещения, а в ниската част на двора са се намирали два кладенеца, снабдявали сградите с вода.
Това, което прави римската вила край Павликени уникална и единствена по рода си, са разкритите, отлично запазени и експонирани пещи за строителна и битова. Проучени са над 50 пещи, които потвърждават тезата, че тук е произвеждана керамична продукция не само за нуждите на местното население, но и с цел търговия. Произведения на местните ателиета са откривани във военния лагер Нове, в административния градски център Никополис ад Иструм, в много от селищата на провинциите Долна Мизия и Тракия, в някои от градовете на провинция Дакия, дори на Кримския полуостров.
Наличието на множество грънчарски пещи и работилници, намерената в тях продукция и инструменти на старите майстори, предоставят възможността да се проучи античното керамично производство. То представлява дълъг и сложен технологичен процес, обезпечен от естествените находища на подходяща пластична глина в района. При проучванията на комплекса са открити глинени съдове, лампи и теракоти, детски играчки, бронзови апликации, пръстени и гривни, мраморни оброчни плочки, разнообразни земеделски оръдия на труда и др.
Античният керамичен център е най-добре проучения обект в Югоизточна Европа.
Изследователят му Богдан Султов още през 70-те г. на миналия век го превръща в първия музей на открито в България. Той възстановява и цялата последователност на античното керамично производство. Всичко, което изважда от земята, след това археологът превръща в строителни материали, затова и сградите в центъра сега са напълно автентични. Бoгдaн Сyлтoв e paбoтил в цeнтъpa oт 1971 г. дo cмъpттa cи пpeз 1982 г., a cлeд тoвa paзкoпкитe ca били пpeкpaтeни.