Тракийска, антична, късноантична, средновековна и османска крепост Калето е паметник на културата с историческо значение. Архитектурните разкопки започват през 1961 г. Разкрити са външна и вътрешна крепостна стена от късната античност, с отделни помещения между тях. Във външната крепостна стена са включени и две базилики. В югоизточния склон са разкрити археологически материали от тракийско селище. След него през римската епоха тук има живот, свързан с рударството и с плавенето на злато, но укрепяването на Калето и преизграждането му от селище във фортификационно съоръжение става през IV-V в. Открити са архитектурни детайли- колони, капители.
Събрани са различни материали- керамика, тухли, оръдия на труда, оръжия, монети. „Калето“ е горист хълм. Той се издига на север като ветробранна стена и естествен лесопарк на Берковица. Чрез широко ларго зеленината на хълма навлиза в центъра на града. От ларгото по мраморния мост на Берковска река и край хотел- ресторант „Мрамор“, по асфалтираната алея или по естествените пътеки се излиза на поляна, където е Ловният дом. Той е изграден от берковското ловно дружество и е едно от най- популярните заведения за веселие и отдих. От поляната при Ловния дом нагоре през боровата гора, се излиза на полянка, където е залата за археологически изложби. Над нея е валът, който някога е служил като предкрепостно, отбранително съоръжение, а днес отделя археологическата база от крепостта. Берковското кале е известно още от миналия век. Пръв го отбелязва Феликс Каниц.
Константин Иречек съобщава за останките от зидове на берковското градище. Вацлав Добруски също пише за Берковското кале, а Борис Дякович подробно го описва и прави първата окомерна скица. Сондажни проучвания и археологически разкопки тук се правят от 1961 г. под ръководството на ст.н.с. Димитрина Джонова. По- голяма част от Берковското кале днес е проучена. Разкрита е почти изцяло външната крепостна стена от късната античност. Разположена по един от хоризонталите на възвишението, тя е изградена от ломен камък и бяла хоросанова спойка с примеси от дребен чакъл. Дебела е 1.3 m. На различно разстояние от нея е изградена втора, вътрешна стена, която има същия характер и дебелина. Между двете стени има отделни помещения. Крепостната порта все още не е разкрита. Може би е от север, където крепостната стена е напълно разрушена. Това разрушение става вероятно през 1876-1877 г., когато османците мобилизират населението в Берковица да прави път до крепостта и вал върху втората крепостна стена. Върху вала поставят топове.
Феликс Каниц пише, че „възвишението, на което се намираше крепостта, беше заобиколено от здрав редут“. Към късната античност принадлежат и двете църкви, включени във външната крепостна стена. Едната- на южния склон, е трикорабна, едноабсидна, с открит притвор. Абсидата (олтарно пространство) отвън е тристранна, а отвътре- полукръгла, със синтрон и място за трона. Отделните кораби на базиликата са разделени от зидани стълбове.
Органичната връзка на базиликата с крепостната стена, както и намереният фрагмент от надпис, дават основание (според Димитрина Джонова) да се отнесе към времето на Хонорий и Теодосий II (408-421 г.). Архитектурната пластика- мраморни бази, капители, късове от колони, фрагменти от менза и др., говори за богат интериор. Интерес представлява и баптистерият, изграден като самостоятелна кръщелна сграда с оригинално решение и изпълнение на купела. В източния край на крепостта, към крепостната стена е разкрита изцяло още една раннохристиянска базилика. Тя също е трикорабна. Централният ѝ кораб има една широка полукръгла абсида, северният кораб е разделен на две части, а южният по всяка вероятност е бил открит. От запад и трите помещения на църквата имат притвор. Датата на изграждането на тази църква се определя от конструктивната ѝ връзка с външната крепостна стена, която се отнася към началото на V в.
Архитектурен комплекс от късната античност е разчистен в западната част. От североизток и север, от където крепостта е най- лесно достъпна се проследяват останки от крепостен ров. След разрушаването на твърдината през късната античност (може би след Юстиниан), тук укрепителни съоръжения са издигнати чак през Втората българска държава. От този период засега са разкрити само отделни стени в западния сектор на Калето и фортификационно съоръжение на третата тераса, върху най- високата част от хълма. То има правоъгълна форма с дебели до 2 m стени, зидани от ломен камък и кал с дървени пояси. Намерените тук материали и монети на Иван Срацимир подсказват, че са от ХIV в. Калето при Берковица има зрителна връзка с много от крепостите по поречието на Огоста, Бързия, Ботуня и Златица и при добра сигнализация лесно е включвано в отбранителни действия.
