Статуята в Бъйлещ е издигната в памет на Михай Витязул.
Михай е роден най-вероятно през 1558 г. Майка му се казва Тудора. Тя е сестра на Яне Епиротул, който станал бан на Олтения (капукехая) на владетеля на Мунтения в Константинопол, бидейки много влиятелен човек. Тудора става монахиня в края на царуването на сина си, под монашеското име Теофана. Умира през 1605 или 1606 г. и е погребана в църквата на манастир «Козия».
На 26 години Михай се жени за Станка е женен и имат две деца: Николае (понякога се появява под името Николае-Патрашку) и Флорика. Михай има още една незаконна дъщеря, Марула, от жена на име Тудора от Търгушор.
Станка, съпругата на Михай Витязул, умира от чума през 1603 г. и е погребана в църквата на епархията в Ръмнику Вълчя.
В края на 1588 г. става настойник на двора на Михня Турчитул, а през 1593 г. бан на Крайова по време на управлението на Александру чел Ръу. През септември 1593 г. с помощта на патриарха на Константинопол, но и на османците, след като плаща рекордните 1,5 млн галбени, става воевода на Влашко, ефективно на 11 октомври.
Бидейки едновременно владетел във Влашко (1593-1601), Трансилвания (1599-1600) и Молдова (1600), Михай Витязул реализира за първи път в историята на Румъния, обединението на всички румънци. В колективното румънско съзнание, той е един от най-важните национални герои на Румъния.
Наречен е Витязул (Храбрия) заради смелостта си да се изправи пред огромната сила на Османската империя през онези времена, но и всички други народи времени противници около Румъния: унгарци, поляци, татари и руснаци.
От януари 1588 до лятото на 1593 г. той ще се изкачи постоянно в управлението, от бан на Мехединц до велик столник, велик постелник и велик бан.
През май 1600 г. Михай Витязул изхвърля от трона на Молдова, Йеремия Мовила, побеждавайки го в Бакъу, и по този начин постига първото обединение на румънски страни.
Международният контекст е неблагоприятен за Михай. Съседните сили виждали в политическите му амбиции противоречие с интересите на тяхното господство. Хабсбургите виждали застражени плановете си за поддържане на Трансилвания в тяхната сфера на влияние, Полша не искала да загуби контрола над Молдова, а Османската империя не приема идеята за отказа от Влашко. Нещо повече, дори личното обединение на Михай представлява мощна формула, способна да промени съотношението на силите в региона. Имало е обаче и вътрешни конфликти, причинени от неподчинението на унгарските благородници в Трансилвания, които не приемали мерките, наложени от новия владетел. Също така, саксонците останали враждебно настроени към Михай след грабежите, предприети от войските му в градовете и селата им (Гимбав, Кодля, Мергиндял, Чинку, Шура Мика, Кристиан, Кълник и др.). Михай не успява да победи революцията на унгарските благородници от Трансилвания, подкрепени от генерал Баста в (Миръслъу 18/28 септември 1600 г.) и по този начин губи Ардял. Скоро Молдова ще влезе отново в притежание на Мовилещите, обслужващи полските интереси. Михай се опитва да устои на полската атака върху Влашко, но и на този трон ще се възкачи член на семейството на Мовелищите, Симион.