Бюстът е издигнат в памет на Александру Йоан Куза. Роден в Бърлад, Куза е принадлежал на традиционната класа на болярите на Молдова, син на управителя Йоан Куза и на Султана, членка на фамилията Козадини от фанариотен произход Александър получава европейско образование, превръщайки се в молдовски офицер от армията и достига до чин полковник. Той се жени за Елена Розети през 1844 год.

През 1848 г., Молдова и Румънската страна са били обхванати и те от треската по европейските революции. Молдовският бунт е потушен бързо, но в Румънската Страна революционерите вземат властта и управляват през лятото. Младият Куза е изиграл достатъчно важна роля, за да му бъдат подчертани либералните наклонности, които е имал по време на молдовския епизод, така че е транспортиран като затворник във Виена, където той е бил освободен с британски помощи

Завръщайки се в Молдова по време на владичеството на на Принц Григоре Александру Гика е станал министър по войната на Молдова през 1858г., и е представлявал Галац в заседателната зала в Яш. Куза е бил един виден политик и е силно поддържал Съюза на Молдова и Румънската Страна. Той е номиниран и в двете страни от Националната партия, която се бори за обединението и против чуждия принц. Възползвайки се от неяснота в текста на Договора от Париж, е избран за княз на Молдова на 17-ти януари 1859 год. (5 януари след Юлианския календар) и на  Румънската Държава на 5 Февруари 1859 год. (24 януари след Юлианския календар). Съюзът на Румънските Княжества се провежда в средата на деветнадесети век и представлява обединението на старите държави Молдова и Румънската Страна. Обединението е тясно свързано с личността на Александру Йоан Куза и избирането му като владетел на двете княжества. Народното  гласуване е благоприятно за съюза и в двете страни, и е резултат на временно събрание през 1857 г. и довежда до Парижката конвенция от 1858 г. споразумение между великите сили, които приемат обединението по-скоро формално между двете страни с различни правителства и някои общи институции. В началото на следващата година, молдовския синдикален лидер Александру Йоан Куза е избран за княз на Молдова и Румънската Страна, довеждайки ги до лично обединение. През 1862 г., с помощта на синдикалистите в двете страни, Куза обединява парламента и правителството, реализирайки политическото обединение. След свалянето му от власт през 1866 г., обединението се засилва чрез привеждане на трона на принц Карол  де Хохенцолерн-Зигмаринген, а приетата конституция в онази година е нарекла новата държава Румъния.

След Парижката Конвенция от 1858 г., големите сили са оставили правителставата на всяко румънско княжество в грижа на една временна комисия, образувани от три каймакани, до избора на владетелите.  Молдовските синдикалисти са могли лесно  да наложат кандидатурата за управляване на Александру Йоан Куза, който е бил избран единодушно на 5/17 януари 1859 год..

След осъществяването на съединението, владетеля Александру Йоан Куза и неговият най-близък сътрудник Михъил Когълничеану (министър, а след това премиер на Румъния), инициира важни вътрешни реформи:   секуларизация на манастирските имоти (1863 год.), аграрна реформа (1864год.), реформа в образованието (1864 год.), съдебната реформа (1864год.) и т.н., които са фиксирали един модерен кадър за развитие на страната..