Бюстът на Тудор Владимиреску в центъра на Чернец е построен през 1914 година и е реновиран през 2014 година.

Лидерът на Революционното движение през 1821 година – Тудор Владимиреску, е роден през 1780 година в село Владимири (окръг Горж), в семейство на дребни земевладелци. На 18-годишна възраст Тудор се присъединява към редиците на Пандурите (нередовен армейски корпус, адаптиран да тормози врага), след традицията на селото, в което се ражда. Пандурите са привилегирована категория сред селяните на Олтения и се радват на освобождаване от данъци и други привилегии. Да бъде част от тази войска е било решаващо за кариерата на Тудор Владимиреску. През 1806 година е назначен за бригадир на Клошани, т.е. администратор на област в планината, което го прави известен в по-широки кръгове от Олтения. С малки прекъсвания, Тудор запазва службата си на главатар до края на 1820 година, когато е свикан в Букурещ поради голямата революционна мисия.

През 1807 той ръководи органа от доброволци в четата на Ипсиланти, който ще се бори до края на войната като единна чета на Генерал Исаев. Поради неговата храброст и военен талант, Тудор се нарича „командир“ и получава правото да командва по-голямата част от четата от пандури. За действията си е бил назначен поручик (лейтенант), украсен с Ордена на Св. Владимир с мечове и удовлетворен със златен пръстен с гравираните инициали на царя. Тези различия са му осигурили защитата на Русия и качеството на чужд руски поданик (защитен). Това качество, както и разпоредбите на Договора от Букурещ (1812 година), са го защитили от отмъщението на турците. През 1814 година, за да ликвидира наследството на съпругата на Н. Глаговяну, която почива във Виена, и за да ѝ донесе момичето в страната, той прави едно пътуване до Виена, по време на Конгреса на мира (14 юни – 26 декември 1814 година). Знаейки немски и гръцки език, Тудор е могъл да преследва политическите въпроси, които се обсъждали в медиите.

Върнал се в страната в началото на 1815 година, Тудор разбира, че Османският гарнизон от Ада-Кале – адалъите – предава Олтения. Те унищожили и дома му в Чернец.

Срещу неправдите Тудор се е адресирал до правосъдието. Управителят на окръг  Мехединци, Николае Глаговяну, на когото Тудор е донесъл толкова много услуги, в един момент посяга на имота му, за да разруши мелницата. Хората, които не знаят какво означава това за един земевладелец, прекосяването на границата се нарича ​​“незакрепостен селянин, обичащ преградите“. Опитът в това поле го е наранил най-болезнено и го е помрачил. Ежедневният контакт с корумпираната администрация и продажната справедливост дразнят насилствения му и нервен темперамент и придават на израза му една нотка на усещане за горчивина и бунт. През 1821 година, говорейки с Иларион за благородниците, които са ангажирани в борбата срещу османското владичество и след това избягали в Брашов, избухва: „Аз ще им спестя една плесница, колкото са собствениците на земя на дивана; ще ги „запълня със слама и аз ще изпратя подкуп от кралските съдилища в страната, където те ще бъдат непременно поставени в музей; защото там е мястото им, в близост дивите зверове“.