Петък, 31 май 1935 г., село Маглавит, окръг Долж. Докато бил на полето с овцете, един 17-годишен младеж имал странно видение. Пред него се появил старец, облечен в бяло, който левитирал на 20 см от земята, близо до една върба. Уплашен, Петраке Лупу поискал да избяга, но се спънал и паднал. Тогава момчето било посъветвано да призове хората да се покаят и да отиде при свещеника на селото, Николае Бобин, за да му каже какво се е случило.
Петраке не се осмелил да чуе видението, вярвайки, че умът му е изиграл шега. Една седмица по-късно, на 7 юни, старецът се появил отново, но младият мъж отново не разкрил на никого какво се е случило, страхувайки се хората да не го помислят за луд и да го изпратят в лудница. На следващия петък, 14 юни, около 18.00 часа, овчарят имал отново предишното видение. Малко след като Петраке Лупу разкрил какво му се е случило, необичайната му случка обиколила Румъния. Поклонниците започнали да идват от всички краища на страната заедно с болните в търсене на облекчение на страданията си. Вестниците допринесли за популяризирането на случая, така че множеството от хора растяло от ден на ден. В близост до църквата, където служел свещеникът Бобин, на младежа му е изградена беседка, през която минавали тълпи, които отидоха пеша пеш, в каруци, талиги с или автомобили от града. Петраке Лупу бил разхождан из страната, често бил посещаван от епископи, митрополити, политици, както местни, така и от чужбина. Чудесата не закъснели. Куците, които идвали в Маглавит или се срещали с лечителя, хвърляли патериците и тръгвали на краката си, щастливи към вкъщи. Заради вярата си, мнозина слепи започнали да виждат, покайвайки се и следвайки правилния път.
Десетилетия след това името на Петраке Лупу, съответно името на должката селска община, Маглавит, били синоним на „божествено чудо“ и на лечебните чудеса, извършвани тук. Но и с навлизането на ордите поклонници. През лятото на 1935 г. в рамките на един ден, десет допълнителни влакове, претоварени, тръгнали от Крайова, за да превозят поклонници в Маглавит, разположен на 15 км от Калафат.
След присъединяването на Румъния към войната с руснаците, заедно с немските съюзници, Петраке Лупу бил отведен със самолит до лакътя на Дон, за да освети войски, по заповед на маршал Йон Антонеску. Говори се, че гадателят е казал на армията, че войната ще бъде загубена от румънците. След като комунистите дошли на власт, Петраке Лупу е маргинализиран, а хората, от страх, го посещавали само тайно. В нощта на 1 август, 1952 г., една кола влязла в населеното място, където живеел светецът. Той чакал в двора, пременен и облечен в чисти дрехи. Качили го в колата, но двигателят на колата запалил едва след като Петраке се помолил за това. Върнат у дома през октомври, милиционерите го задържали още няколко пъти, без да могат да намерят някаква вина, за да го изпратят по канала. Петраке Лупу е женен за Вета, която починала през 1966 г. Жени се повторно, живеейки до 1998 г., в къща с нищо по-специална от останалите в селото. Интересно е, че овчарят станал светец никога не е вземал пари от дарениятя, правени от хората, които го посещавали в Маглавит. Неврологът Георге Маринеску и професор Константин Пархон, които са прегледали овчаря, присъждат, че той е напълно здрав.