Град Сукидава е бил важен военен и икономически център на гето-дакското племе, съответно „суките“, откъдето идва и името на града. След завладяването на Дакия от римляните, тук е построено укрепление, което става важно от икономическа гледна точка и допринася по този начин за развитието на римския град Сукидава. Император Константин Велики построява тук през четвърти век, от дървен материал и камък, мост над Дунав мост, счетен по това време за един от най-дългите в древни времена с близо 2.5 км. Днес, единственото, което е оцеляло във времето, е единия му „крак“.
Град Сукидава е с площ от около 22 хектара. След като е разрушен от хуните, е възстановен от византийския император Юстиниан в периода 527 и 535 година. Археологическите проучвания след 602 година посочват дако-римско население, а след това румънско – отбелязано в „Дипломата на Кавалерите на Св. Йоан“ през 1247 година, когато село Челей се удостоверява.
През 1977 година е била върната на повърхността „Константиновата Порта“, която произлиза от четвърти век и е в югозападната част на града, като свързва издигнатия от Константин Велики мост с вътрешната страна на лагера. Дори и днес все още може да се видят на място следите на римляните, които пресичали долината на река Дунав по моста, хълма на крепостта над дървено мостче и влиза след това в града. В крепостта могат да се видят останки от християнска базилика, със стени дебели 65 см, изградени от камък и хоросан, които първоначално са имали височина от 1.08 метра. Във вътрешността на базиликата, под пода, са открили шест гробници, ориентирани на запад-изток.
Друг аспект, който си струва да споменем, е „Хипокауст“ на камерните капаци (датиращ от IV-V век след Христа), от който сега е останала само основата на стаята с 11 метра дължина и нейното подово отопление, което поражда възхищение с останките на 22-та перфектно подравнени стълба. В пространството между пода и базата на стълба ( „пилите“ ) циркулира горещ въздух, идващ извън сградата – по този начин се нагрява важната сграда, която се е смятало, че е седалище на Командира на града.
Основна атракция е „Тайният извор“, смятан за уникален поради начина на изграждане. Декорирани в шести век, той е (пре)открит едва през 1958 година, а името му идва от факта, че е допуска прилива на вода от подземен извор, намиращ се извън стените на града – на 14 метра, бидейки построен, според историците, по същото време на възстановяването на крепостта от император Юстиниан, и се използва през цялото време на съществуване. Той е изграден от червени тухли, оригинални, които се пазят и днес във възстановения свод, стените също са оригинални. Снабдена е с функционални отвори и днес, тъй като е в затворена среда, където достига максималната дълбочина: по наклонения тунел е 26 метра – до дълбочина от 18 метра. В днешно време остава навика в сватбения ден булката да идва тук, за да пие „жива вода“ от този извор, за да има брак, пълен с обич. Поради тази причина, „Тайният извор“ се нарича от местните жители и „Изворът на любовта“. Водата все още е годна за пиене и е толкова бистра, че трябва да я разпениш, за да разбереш, че е там.
