Архитектурно-историческият комплекс Даскалоливницата се намира в центъра на гр. Елена, в Стара планина. Комплекса включва седем сгради паметници на културата от периода на Възраждането. Три от тях са музейни обекта за посещение: Еленско класно училище, известно повече като Даскалоливницата, храм „Свети Никола”, „Камбуров хан“, Гуневата къща и Златевата къща “. В комплекса се намира и храм„ Успение на Пресвета Богородица”, който е действащ. Даскалоливницата присъства в герба на град Елена.
Архитектурно – историческият комплекс „Даскалоливница” е част и от 100-те национални туристически обекта.

Сградата на Еленското класно училище, известно повече като Еленската Даскалоливница” е един от символите на града.Тя е и една от първите, граждански постройки в него. Строена е през 1844 година за нуждите на първото българско класно училище. Наименованието „Даскалоливница” получава от Петко Р. Славейков – един от именитите Възпитаници на училището.

Инициативата за строежа на училището в Елена е на Иван Николов Момчилов – възрожденец, получил образование в Атина и Русия, който въвел някои модерни методи в преподаването. Едно от въведенията му – уроците по гимнастика – му довело доста главоболия. В средата на XIX век в Османската империя се е считало, че гимнастическите упражнения са част от военното обучение и на учителя Момчилов му било поискано обяснение от османските власти.

В построяването на сградата на училището средства и труд вложили всички жители на Елена. Поетът П. Р. Славейков, който бил един от възпитаниците на училището, му дал романтичното име „Даскалоливница” – място, където се „отливат” даскали, подобно на свещоливницата – дюкян, в който се отливат свещи. И наистина – много български просветители и преподаватели са получили своето образование в Даскалоливницата и са продължили просветното дело, като са се пръснали в цялата страна.

След Освобождението (1878 г.) сградата е използвана известно време за държавна болница и след това отново за училище.

Сградата е двуетажна, изградена от камък и дърво, като в приземния й етаж някога са били разположени три големи самостоятелни помещения, които по всяка вероятност са били дюкяни.

Целият първи етаж е бил използван за учебни цели и в него са се намирали две класни стаи, стая за учителя и отделно помещение за учебните пособия. Днес там е уредена експозиция с предмети от учебния процес – учебници, помагала и глобус. Сградата на Даскалоливницата е реставрирана през 1963 г. и тогава в нея е поместена още една експозиция, посветена на историята на Елена от възникването на града до Руско-турската война (1877-78 г.).

В приземния етаж е уредена експозицията „Християнско изкуство от втората половина на ХІХ век“. Иконите и църковните предмети в експозицията са пренесени от разрушената църква „Архангел Михаил” в село Шилковци.

В ниската част на двора на комплекса се намира Камбуровият хан, в който е изложена етнографската сбирка. Тук могат да се видят дамски и мъжки тоалети и предмети от бита и културата на еленчани от края на ХІХ и началото на ХХ век. Ханът се е намирал в село Йовковци, но заради строежа на язовир „Йовковци” е демонтиран и преместен в Елена.

В двора на училището се намира и храмът „Свети Никола”. Това е най-старият храм в Елена и региона. Първият писмен документ за съществуването му датира от 1518 г. През 1800 г. храмът е опожарен и разрушен при кърджалийско нападение и е възстановен през 1804 г. само за 40 дни, и то тайно от официалните власти. Външната архитектура на сградата не привлича вниманието, но интериорът впечатлява с красив иконостас и стенописи.

До църквата „Свети Никола” през 1837 г. е построен храмът „Успение на Пресвета Богородица“. До Освобождението през 1878 г. това е най-големият храм в Северна България с 33 метра дължина, 21 метра ширина и 25 метра височина. Повече за комплекса можете да научите, ако се възползвате от екскурзоводска беседа.