Детски клуб, Калафат се помещава в къща, исторически паметник, построена от Йоница Маринку в началото на XX век, за внуците му. Къщата служи по-късно за Клуб на офицерите от 31 Пехотен полк, съд, болница за инфекциозни болести.

В Детския клуб има 7 преподавателски звена, а именно:

– кръг по вдигане на тежести;

– кръг по приложна математика в техниката по смятане;

– кръг по английска култура и цивилизация;

– кръг по чертаене-рисуване;

– кръг по електротехника;

– кръг по градинарство;

– приложна химия.

Работното време на клуба е от понеделник до събота, от 08:00 до 19:00 часа.

Основните ползватели на дейностите, развивани в клуба, са учениците от училищата в Община Калафат и околностите.

Първото запазено документално свидетелство, касаещо Калафат, датира от 1424 година: Митницата в Калафат, която през XV-XVI век става най-важната транзитна точка за търговията на Цара Ромъняска с Балканския полуостров. Друго документално свидетелство датира от времето на  Басараб Млади–Цепелуш (ноември 1477 – септември 1478). Той, на 3 април 1480, подсилва Тисмана, където е игумен Матей, митницата на Калафат с търга, както и други митници. От 30 април 1502 година датира друг устав, издаден от Раду чел Маре (1495-1508), който подсилва Тисмана, чийто игумен е Йоаникие, „митницата в Калафат, за да бъде наследена и освободена от данъци и да вземе митницата в Калафат”.

Пак от първите години на XVI век датират други два господарски укази, чрез които се подкрепя манастир Тисмана с митницата на Калафат. На 26 юни 1508 година, Михня I чел Ръу (Михня Злия) подсилва манастира с митницата на Калафат, която била на Тисмана от стари времена, а на 1 май 1510 година, от Търговище, Влад чел Тънър я дава на йеромонах Йоаникий и на калугерите от Тисмана.

От изследването на документите от епохата, става ясно че през XIV–XVII век, Калафат е бил крайната точка на важен търговски път, познат и под името „Пътят на солта”, географското му разположение предлагало оптимални условия за развиването на активна транзитна търговия. От тук продуктите в излишък на Цара Ромъняска стигали до Балканския полуостров, до бреговете на Адриатическо море и пак тук, стоките на турските и гръцките търговци прониквали в Мунтения и по-далече, в Трансилвания и Унгария. Чрез митницата в Калафат се изпращали в Османската империя големи количества житни култури, говеда, коне, овце, риба, сол, вино, восък, мед, дървен материал. През същата точка влизали в страната дрехи и украшения, ориенталси платове, килими, подправки. Значението, което се придава на Калафат през XVII–XVIII век било определяно и от факта, че , бидейки разположен пред Видин и на кръстопът, през него преминавали стоките, които идвали или тръгвали от западните части на България, на Македония, западната част на Сърбия и даже от по-далече, от Рагуса и Салматиа. Пак от Калафат можело да се направи лесно връзка с Крайова, където минавал основният търговски път, който прекосявал Олтения от изток на запад (Букурещ – Питещ – Слатина – Крайова – Чернет – Варчорова).