ДЖАМИЯ ХУНКИАР има огромна значимост за историята и разнородната култура на КОнстанца, бидейки най-старото мюсюлманско място за поклонение в града.
Историята на разказва, че в началото на XIX век, Констанца, която заемала тогава само полуостровната зона (днешната историческа зона, от Казиното близо до Музея за народно изкуство), била обградена със защитна стена с крепост, построена от турците, които управлявали Добруджа по онова време. Тази защитна стена е разрушена между 1828 и 1829 година, като от нея остава само купчина бели камъни От тези останки е издигната през 1867 година хубавата джамия Хункиар, чието име на турски език означава „управител“.
Имаща специфичен за мавританския стил архитектура, Джамията Хункиар е обикновена сграда, съставена от основно тяло в квадратна форма, в което е молитвената зала, и минаре, високо 24 метра, предвидено с чардак в горната част. От минарето, което е еквивалент на камбанарията в християнските църкви, се прави повикването за молитва. В миналото, имамът, свещеникът, мюсюлманин, се качвал по 5 пъти на ден на върха на минарето, за да съобщи на вярващите, на арабски език, че е дошло време за молитва. И днес може да се чуе викането на имама, изричано на арабски език, от минарето на Джамията Хункиар. Единствената разлика е, че имамът не се качва вече на чардака на минарето, а използва високоговорители, за да разпространи поканата за молитва.
По време на Втората световна война Джамията Хункиар е сериозно повредена, факт, който довежда до нейното затваряне. Мястото за поклонение остава на този етап до 1990 година,  когато представители на мюсюлманската вяра се заемат с реновирането му. Още могат да се забележат парченцата бял камък, които са съставяли защитната стена на Констанца.
Вътре, джамията Хункиар има обикновена зала, с квадратна форма, където вярващите се молят. Подът е покрит изцяло с много красиви персийски килими, а на стените няма рисунки, които да изобразяват религиозни сцени. Единствените предмети, които украсяват стените на джамията, са няколко табла,  които са написани с арабски букви стихове от свещената книга, Коран. Основният елемент на вярата в интериора на джамията е михрабът, мястото, от което имамът отслужва религиозните служби. Този олтар, ако можем така да го наречем, представлява „ниша“ в стената и е облечен в специален фаянс, донесен от Турция и надписана със стихове от Корана. Пред михраба е поставен червен персийски килим, изработен ръчно, дарен през 2001 година от президента на Турция.  За отбелязване е фактът, че  михрабът е ориентиран винаги към свещения град на мюсюлманите, Мека. От дясно на михраба се намира минбарът,  мястото, от което имамът проповядва в петъчните и в празничните дни. Минбарът представлява пътят на Аллах и е под формата на дървен балкон със стъпала. Броят на стъпалата е винаги нечетен и варира в зависимост от големината на мястото за поклонение.