Поляната с диворастящи кактуси се намира в местността Дола на около 500 м югоизточно от центъра на село Пушево. На поляната, на площ от над 1 декар, незнайно как са се размножили множество туфи от необичайните за Балканите кактуси. Никой не знае кога точно са се появили. Хората се шегуват, че сякаш живеят в Мексико. И в това може и да има известен резон. Кактусите са от вида Опунция (Opuntia) и родината им е именно Мексико. А предвид факта, че старото име на селото е Гурбетчийско и негови жители са ходили на гурбет по Северна Америка, напълно възможно е и някой завърнал се гурбетчия да е донесъл в багажа си няколко чепки от необичайното, бодливо и красиво растение. И част от бързо размножаващите се и лесно прихващащи се кактуси да са били изхвърлени в близкия дол. В началото никой не знаел как се казват странните цветя и в селото започнали да ги наричат жаби, поради широките им, зелени листа. А цветовете им наричат със страната дума урки.
През месеците май-юни обикновено цъфтят с разкошни, сладникаво ухаещи, жълти и червени цветове. Плодовете им са известни като бодлива круша. Във вътрешността си този екзотичен плод е тъмно червен, плътен и изпълнен с малки ядливи семенца. Вкусът му е сладък, а ароматът- свеж, напомнящ на диня.
Плодът има ниско съдържание на калории и натрий. Една средно голяма бодлива круша съдържа около 40 калории. Тя е отличен източник на витамин С и фибри и доказано помага за регулиране на нивата на кръвната захар, както и като диуретик и антихеморагично средство. Преди появата на антибиотиците и ваксините, този плод е използван за лечение и на вирусни инфекции.
Бодливите круши трябва да бъдат внимателно обелени преди консумация с помощта на щипки или дебели ръкавици, защото бодливата им повърхност може да нарани ръцете. Вътрешността на плода може да се сервира с кисело мляко, да се добави към салати или мюсли. От плода може да се направи пюре и да се използва за сосове, дресинги, ликьор, мармалад. Пюрето може да бъде замразено и използвано след време като плънка в сладкиши и охладени напитки.
Според местните жители, това е единственото място в България, където растат диворастящи кактуси. Битуват и няколко легенди за появата на кактусите по тези места.
Според една от тях кактусите са пренесени от неясна сила, която искала да предпази селото от зло. Тази теория се подсилва с факта, че кактусите са в самия край на село Пушево, т.е. още там закачат злините и не им позволяват да надвиснат над селото. Според хората бодливите растения са се появили, за да ги пазят от змии, които не преминават след кактусовото поле.
Друга легенда гласи, че растенията са изникнали, след като над селцето прелетял извънземен кораб и поръсил странните семена.
Има и легенда, че кактусът и розата имат един и същи рожден ден и са си разменили подаръци- кактусът дал на розата бодлички, за да се защитава, а тя му подарила красив цвят, за да не му казват, че е уродлив.
Този вид кактуси- Опунция, заемат и особено място в историята на Мексико. Те не случайно са изобразени и на националния герб на страната. Според старо предание, изморени от бродене из планините ацтеките един ден се спрели на брега на езерото Тескоко. Там на малък остров видели орел, кацнал на кактус опунция, разкъсващ с клюна си змия. Това било добро знамение за тях и точно на това място те основават град, който наричат Теночтитлан („място на свещената опунция”). Днес там е разположен град Мексико– столица на страната.
