През своето хилядолетно съществуване Тутракан е свързан неизменно с риболова, с плетенето на рибарски мрежи и с лодкарските си работилници. С този древен занаят и поминък са се занимавали цели родове и фамилии. Преживял годините, през 19 век виждаме Тутракан с един изключителен, своеобразен и неповторим за България облик. Градът е утвърден център на дунавския риболов.

В началото на ХХ век Тутракан има повече от 5000 рибари, на рибарския пристан е могло да се видят над 1000 лодки. Този поминък създава специфична атмосфера и облик на града в отличие от много други поселища по дунавския бряг.

Етнографски музей “Дунавски риболов и лодкостроене” е открит през 1974 г. и е единствен в страните по поречието на р. Дунав. Създаден е, за да съхрани богатата материална и духовна култура, обществено устройство и бит на българите от крайдунавските рибарски селища.

Експозицията е подредена в 7 зали и 2 интериора, в сграда – паметник на културата от началото на ХХ в. В хронологическа последователност са представени оригинални риболовни уреди от древността и използвани в съвремието уреди и съоръжения. Показани са оригинални въдици от кост и мед, харпуни, глинени тежести за рибарски мрежи, железни сапкъни, кърмаци, различни видове мрежи, изработвани от растителни влакна от тутраканските рибари – орие, дифан, ян, ласперник, чигарница, сетка, скомбрелница, уклейник, сертме и др. Освен мрежести съоръжения са представени и кукести уреди за риболов. Фотоси и графики обясняват начина на риболов в селищата по Долния Дунав. Освен показаните риболовни принадлежности се добива представа за обществената организация на риболовците, сметководството, вътрешната уредба на жилищата им, духовната им култура.

Място е отделено и на лодкостроенето, което се развива в този край още от римския период. В античния кастел Трансмариска е имало работилница за ремонт на плавателни съдове. В края на ХІХ век лодки от Тутракан се изнасят в Румъния, Сърбия, Австрия и др.