Имението е построено в края на XIX век от болярина Мариан Йон, министър в правителството на Антонеску. Сградата отразява изцяло румънския традиционен стил.
Имението е построено на най-високия хъла болм на брега на Олт, за да може боляринът да вижда оттам с бинокъл другата си сграда, намираща се в Пиатра Олт, на няколко километра . Имало над 15 помещения и бил живо доказателство, че Олтения била богат район, с големи печалби от земеделие.
След Втората световна война, имението е взето неправомерно от комунистите и превърнато в седалище на Земеделски кооператив за производство (ЗКП). След Революцията е седалище и на земеделско дружество, след като са разпуснати бившите ЗКП-та, а след това, малко след ’89, внуците на бившите наследници, които живеят в Швейцария, идват и искат да им се върне имението. Има и съдебно дело, което те печелят, и така стават собственици на сградата и на 7,5 ха земя, намираща се в зоната на имението.
Йон Мариан е министър в рамките на кабинета на Антонеску 3, имайки функцията на Министър на земеделието и винарството през периода 3 юли 1943 – 24 април 1944.
Правителството на Генерал Йон Антонеску (3) е било съвет от министри, което управлява Румъния през периода 27 януари 1941 – 23 август 1944. Третото правителство на Йон Антонеску е формирано след легионерския бунт от 21-23 януари 1941. Генералът иска от политическите лидери Юлиу Маниу и Константин И.К. Брътиану да колаборират за формирането на правителство на националното обединение, но му е отказано. Правителството е сформирано без консултиране с крал Михай, който адресира формална телеграма до премиера: „Заслужихте от родината, като й върнахте реда и спокойствието. Заедно със сформирането на правителството, изразявам цялото си възхищение и вяра.”
След отстраняване на легионерите, Антонеску установява авторитарен режим, а на 22 юни 1941 Румъния участва заедно с Германия при завземането на Съветския съюз, с цел да освободи Басарабия и Северна Буковина. Заедно с промяната на курса на войната в полза на Съюзниците, ситуацията на Румъния става драматична, съществува възможност за съветска окупация. Паралелните преговори за излизане от войната, започнати от една старана, по официален път, от правителството, и по неофициален път, от крал Михай и опозицията, не довеждат до никакъв конкретен резултат.
Антонеску не иска да сключи примирие в ущърб на станата ни, което би означавало безусловна капитулация. Крал Михай, страхувайки се от национална катастрофа, уволнява и арестува чрез преврат. Антонеску е съден през периода на комунистическото правителство, като е обвинен, че по време на войната заповядва убийството и депортирането в Транснистрия на десетки хиляди евреи. Осъден е на смърт за военни престъпления и екзекутиран на 1 юни 1946 година.
